1. Аз рекох в сърдцето си:\blgpar Ела сега, да те опитам с веселба,\blgpar И наслаждавай се с благо;\blgpar И ето, и то суета.
2. Рекох за смеха: Лудост е, -\blgpar И за веселбата: Що ползува тя?
3. Помислих в сърдцето си\blgpar Да веселя плътта си с вино\blgpar Когато още сърдцето ми се упражняваше в мъдростта,\blgpar И да удържа безумието\blgpar Доде видя кое е доброто за человеческите синове\blgpar Да го правят под небето през всичките дни на живота си.
4. Направих си големи работи:\blgpar Съградих си къщи: насадих си лозя:
5. Направих си градини и садове,\blgpar И насадих в тях дървя от всякакъв плод:
6. Направих си водоеми, за да поя от тях\blgpar Насадената с дървя дъбрава:
7. Придобих раби и рабини,\blgpar И имах раби домочадци:\blgpar Имах още стада и пастви\blgpar Повече от всичките бивши преди мене в Ерусалим:
8. Събрах си сребро, и злато,\blgpar И скъпи вещи от царе и от места:\blgpar Придобих си певци и певачки,\blgpar И наслажденията на человеческите синове –\blgpar Всякакъв вид великолепия.
9. И възвеличих се и умножих се\blgpar Повече от всичките бивши преди мене в Ерусалим;\blgpar Още и мъдростта ми остана си в мене.
10. И всичко каквото поискаха очите ми\blgpar Не им отрекох:\blgpar Не възбраних сърдцето си от всяко веселие;\blgpar Защото сърдцето ми се веселеше съ всичките ми трудове,\blgpar И това бе делът ми от всичкия ми труд.
11. И разгледах аз всичките си дела които направиха ръцете ми,\blgpar И труда в който се трудих;\blgpar И, ето, всичко е суета и угнетение на духа,\blgpar И нема полза под слънцето.
12. И обърнах се аз за да разгледам\blgpar Мъдростта, и лудостта, и безумието:\blgpar Защото що има да направи человек който е дошел след царя?-\blgpar Онова което е вече направено.
13. И видях аз че мъдростта превъзхожда безумието\blgpar Както виделината превъзхожда тъмнината.
14. На мъдрия очите са в главата му,\blgpar А безумний ходи в тъмнината;\blgpar Но аз познах още че един случай\blgpar Ще се случи на всички тези.
15. За то рекох в сърдцето си:\blgpar Както се случава на безумния,\blgpar Така ще се случи и на мене;\blgpar Защо прочее да стана аз по-мъдър?\blgpar За то подумах в сърдцето си\blgpar че и то е суета.
16. Защото не остава вечно\blgpar Паметта на мъдрия, нито на безумния;\blgpar Понеже в идещите дни\blgpar Всичко ще се забрави вече;\blgpar И как умира мъдрият? - както безумният.
17. За то намразих живота,\blgpar Защото тежки ми се видеха делата които биват под слънцето;\blgpar Понеже всичко е суета и угнетение на духа.
18. Намразих още аз и всичкия си труд\blgpar Що съм се трудил под слънцето;\blgpar Защото го оставям на человека който ще бъде подир мене;
19. И кой знае дали ще бъде мъдър той или безумен?\blgpar Но ще властвува над всичкия ми труд що съм се трудил\blgpar И в който показах мъдростта си под слънцето.\blgpar Суета и то.
20. За то аз се обърнах и отчаях сърдцето си\blgpar За всичкия труд що съм се трудил под слънцето.
21. Защото има человек на когото трудът биде\blgpar С мъдрост и съ знание и съ сполука;\blgpar Но го оставя за дял другиму\blgpar Който не се е трудил за него.\blgpar И то суета и голямо зло.
22. Защото коя полза на человека от всичкия му труд\blgpar И от угнетението на сърдцето му\blgpar В които се труди под слънцето?
23. Понеже всичките му дни са болест,\blgpar И трудовете му скърб;\blgpar И ноще още сърдцето му не спи.\blgpar И то суета.
24. Няма по-добро за человека освен да яде и да пие,\blgpar И да прави душата си да се наслаждава от доброто на труда му.\blgpar И това видях аз че е от Божията ръка.
25. Защото кой би ял\blgpar И кой би се наслаждавал освен мене?
26. Понеже Бог дава на угодния пред него человек\blgpar Мъдрост и знание и радост;\blgpar А на грешния дава да се труди\blgpar За да притуря и да трупа, -\blgpar За да го даде на угодния пред Бога.\blgpar И то суета и угнетение на духа.
| 
