1. Тогаз възпя Моисей и Израилевите синове тази песен Господу; и говориха и рекоха: -\blgpar Ще пея Господу, защото се прослави славно:\blgpar Коня и ездеца му хвърли в морето.
2. Господ е сила моя и пение,\blgpar И стана ми спасение:\blgpar Той ми е Бог, и ще го прославя:\blgpar Бог на отца ми, и ще го превъзнеса.
3. Господ е силен воевател: Името му е Иеова.
4. Колесниците Фараонови и воинството му хвърли в морето:\blgpar Избраните му пълковници потънаха в червено Море.
5. Бездните ги покриха:\blgpar Като камък слязоха в дълбините.
6. Десницата ти, Господи, прослави се в крепост:\blgpar Десницата ти, Господи, смаза неприятеля.
7. И с величината на превъзходството си изтребил си противниците си.\blgpar Проводил си гнева си и пояде ги като слама.
8. И с диханието на ноздрите ти водата се струпа на куп:\blgpar Вълните застанаха като грамада.\blgpar Бездните се сгъстиха всред морето.
9. Неприятелят рече: Ще погна, ще стигна,\blgpar Ще разделя користите: душата ми ще се насити върх тях:\blgpar Ще изтръгна ножа си: ръката ми ще ги погуби.
10. Подухнал си с вятъра си, и морето ги покри:\blgpar Потънаха като олово в силната вода.
11. Кой е подобен тебе, Господи, между боговете?\blgpar Кой е подобен тебе, славен в светост,\blgpar чуден в пения, правещ чудеса?
12. Прострял си десницата си, и земята ги погълна.
13. С мъдростта си водил си тия люде които си избавил:\blgpar Наставил си ги с силата си в обиталището на светинята си.
14. Народите ще чуят и ще възтреперят:\blgpar Болезни ще обладаят Палестинските жители.
15. Тогаз ще се уплашат Едомските князове:\blgpar Трепет ще хване Моавитските началници:\blgpar Всичките жители в Ханаан ще се стопят.
16. Страх и трепет ще нападне на тях:\blgpar От величината на мишцата ти ще окаменеят\blgpar Доде замине народът ти, Господи,\blgpar Доде замине този народ който си придобил.
17. Ще го въведеш и насадиш в гората на наследието си,\blgpar Мястото, Господи, което си приготвил за свое обиталище,\blgpar Светилището, Господи, което ръцете ти поставиха.
18. Господ ще царува в веки веков.
19. Защото влязоха Фараоновите коне в морето с колесниците му и с конниците му; и Господ върна върх тях водата на морето. А Израилевите синове преминаха през сред морето по сухо.
20. И пророчицата Мариам, Аароновата сестра, взе тъпан в ръката си, и всичките жени излязоха след нея с тъпани и ликования.
21. И Мариам им ответствуваше и говореше: -\blgpar Пейте Господу, защото се прослави славно:\blgpar Коня и ездеца му хвърли в морето.
22. Тогаз дигна Моисей Израиляните от червено Море, и излязоха към пустинята Сур; и ходиха три дни в пустинята, и не намерваха вода.
23. И от там дойдоха в Мера; но не могоха да пият от водата на Мера защото беше горчива: за това се наименува Мера.
24. И мъмреха людете на Моисея и говореха: Що ще пием?
25. А Моисей извика към Господа; и показа му Господ дърво, което като хвърли у водата, водата се услади. Там им даде заповед и повеление, и там ги опита.
26. И рече: Ако послушаш прилежно гласа на Господа Бога твоего, и направиш онова което е угодно пред очите му, и дадеш слушане на заповедите му, и увардиш всичките му повеления, не ще да ти нанеса ни една от болестите които нанесох върх Египтяните; защото аз съм Господ който те изцелявам.
27. После дойдоха в Елим, дето имаше дванадесет водни източници и седемдесет финикови дървета; и там поставиха стан близу при водите.
| 
