1. А Моисей отговори и рече: Но, ето, те не щат да ме повярват, нито ще послушат гласа ми; защото ще ми рекат: Не ти се е явил Господ.
2. И рече му Господ: Що е това е което е в ръката ти? А той рече: Жезъл.
3. И рече: Хвърли го на земята. И хвърли го на земята, и стана змия; и побягна Моисей от нея.
4. И рече Господ Моисею: Простри ръката си и хвани я за опашката; (и той простря ръката си и хвана я, и стана жезъл в ръката му;)
5. за да повярват че ти се яви Господ Бог на отците им, Бог Авраамов, Бог Исааков, и Бог Яковов.
6. И рече му още Господ: Тури сега ръката си в пазухата си. И тури ръката си в пазухата си; и като я извади, ето ръката му прокажена бяла като сняг.
7. И рече: Тури пак ръката си в пазухата си. И тури пак ръката си в пазухата си; и когато я извади из пазухата си, ето, стана пак както си беше плътта му.
8. А (рече Господ) ако не те повярват, нито послушат гласа на първото знамение, ще повярват заради гласа на второто знамение.
9. Ако ли не повярват и в двете тези знамения, нито послушат гласа ти, ще вземеш от водата на реката и ще я изсипеш на сухо; и водата която ще вземеш из реката ще стане кръв на сухото.
10. И рече Моисей Господу: Моля ти се, Господи, аз не съм благоречив, нито от вчера, нито от завчера, нито от когато си почнал да говориш на твоя раб; но тежкоуст съм и тежкоезичен.
11. И рече му Господ: Кой даде уста на человека? или кой направи немия, или глухия, или оногова който гледа, или слепия? не аз ли съм Господ?
12. А сега иди; и аз ще бъда с устата ти, и ще те науча що ще говориш.
13. А той рече: Моля ти се, Господи, проводи оногоз когото искаш да проводиш.
14. И разпали се гневът Господен против Моисея; и рече: Аарон Левитинът не е ли твой брат? Зная че той може да говори добре; а най-вече, ето, той излиза да те посрещне, и кога те види ще те зарадва в сърдцето си.
15. А ти ще му говориш, и ще туриш думите в устата му; и аз ще бъда с устата ти и с устата негови, и ще ви науча що трябва да правите.
16. И той вместо тебе ще говори на людете, и той ще ти бъде вместо уста; а ти ще бъдеш нему вместо Бога.
17. И вземи в ръката си тоз жезъл, с който ще правиш знаменията.
18. И тръгна Моисей, и върна се при тестя си Иотора, и рече му: Моля ти се, да ида и да се върна при братята си които са в Египет, и да видя, живи ли са още.
19. И рече Иотор Моисею: Иди с миром. И рече Господ Моисею в Мадиам: Иди, върни се в Египет; защото измряха всичките онез человеци които искаха душата ти.
20. Тогаз взе Моисей жена си и чадата си, и качи ги на осела, и върна се в Египетската земя: Взе Моисей и жезъла Божий в ръката си.
21. И рече Господ Моисею: Кога отидеш и се върнеш в Египет, виж да сториш пред Фараона всичките чудеса които дадох в ръката ти; но аз ще ожесточа сърдцето му, и той не ще да пусне людете.
22. И ще речеш Фараону: Така говори Иеова Израил ми син, първородний мой,
23. и казвам ти: Пусни сина ми да ми послужи; и ако отречеш и го не пуснеш, ето, аз ще умъртвя сина ти, първородния ти.
24. И когато Моисей беше на пътя у гостилницата, посрещна го Господ и искаше да го умъртви.
25. И взе Сепфора камиче остро, и обряза краекожието на сина си, и хвърли го в нозете му, и рече: Наистина ти си ми жених на кръв.
26. И дръпна се от него Господ: тогаз рече: Ти си ми жених на кръв, поради обрязването.
27. И рече Господ Аарону: Иди да посрещнеш Моисея в пустинята. И отиде, и посрещна го в гората Божия, и целува го.
28. И извести Моисей Аарону всичките думи Господни които му Той заръча, и всичките знамения които му заповяда.
29. И отидоха Моисей и Аарон, и събраха всичките старейшини на синовете Израилеви.
30. И говори Аарон всичките думи които Господ говори на Моисея, и направи знаменията пред людете.
31. И повярваха людете; и когато чуха че Господ посети Израилевите синове, и че погледна на оскърбението им, наведоха се до земята и поклониха се.
| 
