1. И повика Исаак Якова и благослови го; и му поръча и каза му: Да не вземеш жена от Ханаанските дъщери.
2. Стани та иди в Падан-арам, в къщата на Ватуила отца на майка ти; и от там вземи жена, от дъщерите на Лавана брата на майка ти.
3. И Бог Всемогущи да те благослови, и да те наплоди и да те умножи щото да станат от тебе множество народи:
4. и да ти даде Авраамовото благословение, на тебе и на потомството ти след тебе, да наследиш земята на която си пришлец, която даде Бог Аврааму.
5. И изпрати Исаак Якова, и отиде в Падан-арам при Лавана сина на Ватуила Сирина, брата на Ревека майката на Якова и на Исава.
6. А Исав като видя че благослови Исаак Якова, и го изпрати в Падам-арам да си вземе жена от там, и като го благославяше че му поръча и каза: Да не вземеш жена от Ханаанските дъщери;
7. и че послуша Яков баща си и майка си та отиде в Падан-арам;
8. и като видя Исав че Ханаанските дъщери са омразни в очите на баща му Исаака,
9. отиде Исав при Исмаила, и, освен другите си жени, взе си за жена Маелета, дъщеря на Исмаила сина Авраамова, сестрата на Наваиота.
10. И излезе Яков от Вирсавее, и отиде в Харан.
11. И стигна на едно място, и пренощува там, защото беше залязло слънцето; и взе от каменете на мястото и тури си възглавница, и заспа на онова място.
12. И видя сън, и ето стълба поставена на земята, на която върхът стигаше до небето; и, ето, ангелите Божии възлязаха и слазяха по нея.
13. И, ето, Господ стоеше отгоре на нея и рече: Аз съм Господ Бог на отца ти Авраама, и Бог на Исаака. земята на която лежиш, на тебе ще я дам и на потомството ти.
14. И ще бъде твоето потомство като пясъка на земята, и ще се разпространиш към запад, и към изток, и към север, и към юг; и ще се благославят в тебе и в твоето семе всичките пламена на земята.
15. И, ето, аз съм с тебе, и ще те пазя всякъде дето отидеш, и ще те върна пак в тази земя: защото няма да те оставя доде не направя това което ти говорих.
16. И събуди се Яков от съна си, и рече наистина Господ е на това място, а аз не съм знаял.
17. И убоя се, и рече. Колко е страшно това място! това не е друго, но е дом Божий, и тези са врата небесни.
18. И като стана Яков на сутринта, взе камика който си беше турил възглавие, и изправи го стълп, и изля елей на върха му.
19. И нарече името на онова място Ветил; а името на онзи град беше по-напред Луз.
20. И обрече Яков обрек и рече: Ако бъде Бог с мене, и ме упази в този път по който отхождам, и ми даде хляб да ям и облекло да се облека,
21. и се върна с миром в дома на отца си, тогаз Господ ще бъде Бог мой;
22. и този камик който поставих стълп ще бъде дом Божий; и от всичко което ми дадеш ще дам десетъка на тебе.
| 
