1. И чу Яков думите на Лавановите синове, които говореха: Яков взе всичкия имот на баща ни, и от бащиния ни имот придоби всичката тази слава.
2. И видя Яков лицето на Лавана, и, ето, не беше към него както вчера и завчера.
3. А Господ рече Якову: Върни се в земята на отците си, и в рода си; и ще бъда с тебе.
4. Тогаз проводи Яков и повикна Рахил и Лия в полето при стадото си;
5. и рече им: Гледам на баща ви лицето че не е към мене като вчера и завчера; но Бог на отца ми е бил с мене.
6. И вие знаете че с всичката си сила работих на баща ви,
7. Но баща ви ме излъга, и десет пъти промени заплатата ми; но Бог не го остави да ми направи зло.
8. Ако кажеше така: Капчестите ще бъдат заплатата ти, тогаз всичкото стадо раждаше капчести; а ако кажеше така: Пръчкавите ще бъдат заплатата ти, тогаз всичкото стадо раждаше пръчкави.
9. Така отне Бог стадото на баща ви, и даде го на мене.
10. И в което време зачеваше стадото, подигнах очи и видях насън, и, ето, овците и пърчовете които се качуваха на овците и козите бяха пръчкави, капчести, и сиви.
11. И рече ми ангел Божий насъне: Якове; и рекох: Ето ме.
12. И рече: Подигни сега очите си и виж всичките овни и пърчове които се качуват на овците и козите, че са пръчкави, капчести, и сиви; защото видях всичко що ти прави Лаван.
13. Аз съм Бог на Ветил, дето ти помаза с елей стълпа и дето ми обрече обрек: стани сега та излез из таз земя, и върни се в земята на рода си.
14. И отговориха Рахил и Лия и рекоха му: Имаме ли ние още дял или наследие в дома на баща си?
15. Не счете ли ни той като чужденки? защото ни продаде, и даже изяде всичките ни пари.
16. Защото всичкото богатство което отне Бог от баща ни наше е и на нашите чада. И сега стори както ти е Бог рекъл.
17. Тогаз стана Яков и тури децата си и жените си на камилите.
18. И покара всичките си скотове, и всичкия си имот който бе придобил, скотовете на придобиването си които бе придобил в Падан-арам, за да отиде при Исака баща си в Ханаанската земя.
19. А Лаван беше отишел да стриже овците си. И Рахил открадна домашните идоли на баща си.
20. И побягна Яков скришом от Лавана Сприна, и не му обади че си отхожда.
21. И побягна той с всичкия си имот, и стана та премина реката, и управи се къде гората Гадаад.
22. И в тетия ден обадиха на Лавана че побегна Яков.
23. И той взе братята си със себе си, и гони го седем дни път: и стигна го на гората Галаад.
24. А Бог дойде при Лавана Сирина насъне през нощта и рече му: Пази се да не речеш на Якова ни зло ни добро.
25. И стигна Лаван Якова; а Яков бвше поставил шатъра си на гората, и Лаван с братята си постави своя на гората Галаад.
26. И рече Лаван Якову: Що стори ти? и защо побягна скришом и отведе дъщерите ми като запленени с нож?
27. Защо утаи побягването си и се открадна от мене, и не ми обади за да те изпроводя с веселие и с песни, с тъпани и с китари?
28. и не ми остави ти нито синовете и дъщерите си да целуна. И ти това несмислено си сторил.
29. Ръката ми е силна да ви стори зло; но Бог на отца ви нощес ми говори и рече: Пази се да не речеш на Якова ни зло ни добро.
30. И сега вече си тръгнал, понеже си много пожелал бащиния си дом; но защо си откраднал боговете ми.
31. А Яков отговори и рече Лавану: Побегнах понеже се убоях; защото рекох: Да не би отнел ти дъщерите си от мене.
32. В когото намериш боговете си, нека не живее: пред братята наши познай какво твое има у мене, и си го земи; защото не знаеше Яков че Рахил ги бе откраднала.
33. И тъй, влезе Лаван в шатъра на Якова, и в шатъра на Лиин, и в шатрите на двете рабини; но не намери. Тогаз излезе из шатъра на Лия и влезе в шатъра на Рахил.
34. А Рахил беше взела домашните идоли, и турила ги беше в седлото на камилата, и седеше на тях. И като претърси Лаван всичкия шатър, не намери.
35. А тя рече на баща си: Да се не види тежко господину моему, защото не мога да стана пред тебе, понеже имам обикновенното на жените. И търси той и не намери идолите.
36. И разсъди се Яков и скара се с Лавана; и отговори Яков и рече Лавану: Що е престъплението ми? що е грешката ми, та си се завтекъл след мене с толкоз разпаление?
37. Като претърси всичката ми покъщнина, що намери от всичката покъщнина на къщата си? тури го тук пред братята ми и братята си, и да съдят междъ двамата ни.
38. Двадесет години са сега от когато съм с тебе: овците ти и козите ти не изгубиха плода си, и овните на стадото ти не изядох.
39. Звероядено не ти донесох: аз теглих пагубата. От ръката ми търсеше ти което ми се откраднеше деня, и което ми се откраднеше нощя.
40. Деня ме пекът изнуряваше, а нощя мразът; и бягаше сънят ми от очите ми.
41. Ето, двадесет години съм в дома ти: четиринадесет години ти работих за двете ти дъщери, и шест години за овците ти; и десет пъти промени ти заплатата ми.
42. Ако не беше с мене Бог на отца ми, Бог на Авраама и Страхът на Исаака, наистина празден би ме изпратил ти сега. Видя Бог моето угнетение и труда на ръцете ми, и обличи те нощес.
43. А Лаван отговори и рече Якову. Тези дъщери са мои дъщери, и тези синове мои синове, и тези стада мои стада, и всичко що видиш мое е; и какво да сторя днес на тези мои дъщери или на чадата им които са народили?
44. Сега прочее ела, да направим уговор, аз и ти, и да бъде той свидетелство между мене и тебе.
45. И взе Яков камик и постави го стълп.
46. И рече Яков на братята си: Съберете камене; и взеха камене и направиха грамада; и ядоха там на грамадата.
47. И Лаван я нарече Иегар Сахадута; а Яков я нарече Галаад.
48. И рече Лаван: Тая грамада е днес свидетелство между мене и тебе. Заради това се нарече името й Галаад,
49. и Масфа; защото рече: Да съгледва Господ между мене и тебе когато се раздвоим един от други.
50. Ако озлобиш дъщерите ми, или ако вземеш други жени освен дъщерите ми, няма никой с нас; гледай, Бог е свидетел между мене и тебе.
51. И рече Лаван Якову: Ето тая грамада, и ето стълпът който поставих между мене и тебе:
52. тая грамада е свидетелство, и този стълб свидетелство, че аз няма да премина тази грамада къде тебе, нито ти ще преминеш тази грамада и този стълб къде мене за зло.
53. Бог на Авраама и Бог на Нахора, бащинът им Бог, нека съдят между нас. А Яков се закле в Страха на баща си Исаака.
54. Тогаз пожря Яков жъртва на гората и повика братята си да ядът хляб; и ядоха хляб, и пренощуваха на гората.
55. И стана Лаван рано на утринта, и целунна синовете си и дъщерите си, и благослови ги; и тръгна Лаван та се върна на мястото си.
| 
