1. И излезе Дина дъщерята Лиина, която тя роди Якову, за да види дъщерите на мястото.
2. И като я видя Сихем синът на Емора Евеина, князът на мястото, взе я и лежа с нея, и обезчести я.
3. И душата му се прилепи за Дина Якововата дъщеря; и възлюби момата, и говори по сърдцето на момата.
4. И говори Сихем на Емора отца си и рече: Земи ми тая мома за жена.
5. И чу Яков че осквернил Дина дъщеря му. А синовете му бяха с скотовете му на полето; и замълча Яков доде да дойдат.
6. А Емор отец Сихемов излезе към Якова за да говори с него.
7. И дойдоха синовете Яковови от полето като чуха това; и разсърдиха се мъжете, и разгневиха се твърде, че стори грозно на Израиля като лежал с Якововата дъщеря: което не трябваше да бъде.
8. И говори им Емор и рече: Душата на Сихема сина ми се прилепи за дъщерята ви: дайте му я, моля, за жена.
9. И съсватете се с нас: дъщерите ваши давайте нам, и дъщерите наши земайте за вас.
10. И живейте с нас: ето, земята е пред вас: седете и търгувайте в нея и направете стяжания в нея.
11. И рече Сихем на отца й и на братята й: Да найда благодат пред вас; и що ми речете ще дам.
12. Искайте от мене колкото вено щете, и колкото дарове, и ще ги дам както ми речете: само дайте ми момата за жена.
13. А Якововите синове отговориха на Сихема и на Емора отца му с измама; и (понеже той беше осквернил Дина сестра им) говориха
14. и рекоха им: Не можем да сторим това нещо, да дадем сестра си на человек необрязан; защото това е укор нам.
15. В това само ще се съгласим с вас: ако станете вие както ние, ако обрязвате всеки мъжки пол между вас,
16. тогаз ще дадем нашите дъщери вам, и вашите дъщери ще вземем за нас, и ще живеем с вас, и ще бъдем един народ.
17. Но, ако ни не послушате да се обрежете тогаз ще вземем нашата дъщеря и ще си отидем.
18. И угодни бидоха думите им на Емора и на Сихема сина Еморов.
19. И не се забави моъкът да направи това нещо, защото много обичаше Якововата дъщеря; и от всичкия дом на баща си беше най славният.
20. И дойде Емор и Сихем син му при вратата на града си и говориха на мъжете на града си и рекоха:
21. Тия человеци са мирни в нас; за това нека живеят в земята, и нека търгуват в нея; защото земята, ето, доволно е пространна за тях. Да вземаме за жени дъщерите им, и да им даваме нашите дъщери.
22. В това само ще се съгласят с нас человеците за да живеят с нас щото да бъдем един народ, ако се обреже всеки мъжки пол между нас както се те обрязват.
23. Стадата им, и имотът им, и всичките им скотове, не ще ли да бъдат наши? Само да се съгласим с тях, и ще живеят с нас.
24. И послушаха Емора и Сихема сина му всичките които излазяха из вратата на града му; и обряза се всеки мъжки пол, всичките които излазоха из вратата на града му.
25. А в третия ден, когато бяха в болезънта, двама от Якововите синове, Симеон и Левий, братя на Дина, взеха всеки ножа си, и влязоха дързновено в града, и убиха всичкия мъжки пол.
26. И Емора и Сихема и сина му убиха с острото на ножа; и взеха Дина из дома на Сихема, и излязоха.
27. А синовете Яковови се устремиха върху убиените и разграбиха града, понеже бяха осквернили сестра им.
28. Взеха овците им, и говедата им, и ослите им, и що имаше в града и по полето.
29. И всичкото им богатство, и всичките им деца, и жените им заплениха; и всичко що имаше в къщите разграбиха.
30. А Яков рече на Симеона и на Левия: Турихте ме в смущение, понеже ме правите да съм намразен между жителите на тази земя, между Хананеите и Ферезеите. И аз малцина человеци имам; а те ще се съберат връх мене и ще ме поразят и ще погина аз и домът ми.
31. А те рекоха: Като блудница ли да употреби сестра ни?
| 
