1. А гладът натегна на земята.
2. И като свършиха да ядат житото което донесоха из Египет, рече им отец им: Идете пак та купете нам малко храна.
3. А Юда му отговори и рече: Строго ни засвидетелствува человекът и рече: Няма да видите лицето му ако не е с вас брат ви.
4. Ако изпроводиш брата ни с нас, ще слезем и ще ти купим храна;
5. но ако го не проводиш, няма да слезем, защото человекът ни рече: Няма да видите лицето ми ако брат ви не е с вас.
6. А Израил рече: Защо ми сторихте това зло и казахте на человека че имате друг брат?
7. А те рекоха: человекът изпита подробно за нас и за рода ни, и рече: Отец ви жив ли е още? имате ли друг брат? И отговорихме му според тези думи. От де да знаем ние че щеше да рече: Доведете брата си?
8. И рече Юда на Израиля отца си: Проводи детето с мене; и да станем да отидем, за да бъдем живи, и да не умрем, и ние и ти и челядите ни.
9. Аз се поръчавам за него: от ръката ми го искай: ако го не доведа при тебе, и го поставя пред тебе, тогаз нека съм винаги виноват тебе.
10. Понеже ако не бяхме се бавили, известно до сега втори път щяхме да се върнем.
11. И рече им Израил отец им: Ако е тъй, сторете това: вземете в съдовете си от по-добрите плодове на нашата земя, и отнесете дар на человека, малко балсама и малко мед, аромати и смирна, фъстъци и мигдали;
12. и вземете двойно сребро в ръцете си; и среброто върнато в устието на вретищата ви носете пак в ръцете си: може да е станало с погрешка.
13. И брата си вземете, и станете та идете при человека.
14. И Бог Всемогущи да ви даде благодат пред человека за да проводи с вас другия ви брат и Вениамина. А аз, ако е да се обезчадя, нека се обезчадя.
15. И человеците като взеха този дар, взеха и двойно сребро в ръцете си, и Вениамина; и станаха та слязоха в Египет, и представиха се пред Йосифа.
16. И когато видя Йосиф Вениамина с тях, рече на домашния си настойник: Заведи тези человеци у дома, и заколи каквото е за клане, и приготви; защото с мене ще ядат тези человеци на пладне.
17. И стори человекът както рече Йосиф: и человекът въведе человеците у дома на Йосифа.
18. И уплашиха се человеците защото се въведоха в дома на Йосифа; и рекоха: Заради среброто, върнатото във вретищата ни първия път, ние се водим, за да намери причина против нас, и да нападне на нас, и да ни вземе раби, и ослите ни.
19. И пристъпиха при человека, настойника на Йосифовия дом, и говориха му при вратата на дома
20. и рекоха: Молим ти се, господине: слязохме първия път за да купим храна;
21. и когато дойдохме в гостилницата, отворихме вретищата си, и, ето, всекиму среброто бе в устието на вретището му, среброто ни напълно: затова го донесохме назад в ръцете си.
22. Донесохме и друго сребро в ръцете си за да купим храна: не знаем кой тури среброто ни във вретищата ни.
23. А той рече: Мир на вас: не бойте се. Бог ваш, и Бог на отца ви, даде ви съкровище във вретищата ви: среброто ви дойде у мене. И извади им Симеона.
24. И человекът въведе человеците в Йосифовия дом, и даде вода, та умиха нозете си; и даде храна на ослите им.
25. А те приготвиха дара доде да дойде Йосиф на пладне; защото чуха че там ще ядат хляб.
26. И когато дойде Йосиф в дома, принесоха му в дома дара който беше в ръцете им; и поклониха му се до земята.
27. И попита ги заради здравето им, и рече: Здрав ли е отец ви, старий, за когото ми рекохте? жив ли е още?
28. А те рекоха: Здрав е рабът ти, нашият отец: жив е още. И наведоха се та се поклониха.
29. И подигна очи и видя Вениамина брата си единоматерния, и рече: Той ли е брат ви най-младият за когото ми рекохте? И рече: Бог да те помилва, чадо мое.
30. И побърза да се оттегли Йосиф; защото се смущаваше утробата заради брата му, и търсеше място да плаче; и като влезе в стаята си плака там.
31. После уми лицето си и излезе, и като удържаваше себе си рече: Сложете хляб.
32. И сложиха особно за него, и особно за тях, и за Египтяните които ядяха с него особно; защото Египтяните не можеха да ядат хляб с Евреите, понеже това е гнусота на Египтяните.
33. И седнаха пред него, първородният според първородството си, и най-младият според младосттта си; и чудеха се человеците помежду си.
34. И взе отпреде си дялове и проводи им; а дялът Вениаминов беше пет пъти по-голям от дяла на всекиго от тях. И пиха и развеселиха се с него.
| 
