1. Следователно и ние, като сме обиколени от толкъв облак свидетели, да отхвърлим всяка тегота и греха който ни лесно сплита, и с търпение да тичаме на предлежащето нам поприще,
2. като гледаме на Исуса, началника и съвършителя на вярата, който заради предлежащата нему радост претърпе кръст като презре срама, и седна отдясно на престола Божий.
3. Защото мислете за тогоз който претърпе на себе си таквоз противоречие от грешните, да ви не дотегнува и да не бивате слабодушни.
4. Не сте се съпротивили още до кръв като се борите срещу греха.
5. И забравили сте увещанието което ви говори както и синове и казва: "Сине мой, не презирай наказанието Господне; нито да ослабваш кога те обличава;
6. защото когото Господ обича наказва го; и бие всякого сина когото приима."
7. Ако търпите наказание, Бог се докарва с вас като със синове; защото кой син е когото не наказва баща му?
8. Ако ли сте без наказание на което всички участвуваха, то сте прелюбодейчища, а не синове.
9. Освен това, бащите си по плът имахме наказатели, и почитахме ги; не щем ли се повече покори Отцу на духовете и да живеем?
10. Защото те за малко време са ни наказвали според каквото им е било угодно, а той, за наша полза, да станем съучастници на неговата светост.
11. И всяко наказание по настоещем не се вижда да е на радост, но на скърб; а после принося мирен плод от правда на тези които са обучени чрез него.
12. За това, "стегнете ослабналите ръце и разслабените колене,"
13. и "направете на нозете си прави пътища," за да не се изкриви хромото, но повече да изцелее.
14. Търсете мир с всички, и светост, без която никой няма да види Господа;
15. и гледайте да не би да е лишен някой от Божията благодат; да не би изникнал горчив някой корен и да ви докара повреда, и да се не заразят мнозина от него;
16. да не би да е някой блудник или нечист, както Исав, който за едно ястие продаде първородството си;
17. понеже знаете че и насетне когато искаше да наследи благословението отхвърлен бе; защото не намери място за покаяние у баща си ако и да го потърси със сълзи.
18. Защото вие не сте пристъпили до гора осязаема и разгорена с огън, и до тъма, и мрак, и буря,
19. и до тръбен звук и глас на думи, който глас тези що чуха примолиха се да им се не говори вече слово;
20. (защото не стърпяваха това що им се повеляваше, че: "И животно ако би да се допре до гората, с камене ще бъде убито, [или със стрела устрелено;"]
21. и толкоз страшно бе видимото щото Моисей рече: "Много съм уплашен и разтреперан;")
22. но пристъпихте до гората Сион, и до града на Бога живаго, небесния Ерусалим, и до безчетни ангели,
23. при тържеството и църквата на първородните които са написани на небеса, и при Бога Съдника на всичките, и при духовете на праведните които са стигнали до съвършенството,
24. и при Исуса Ходатая на новия завет, и при кръвта на поръсването която говори по-добре от Авелевата.
25. Внимавайте да не презрите тогози който говори; защото, ако те не избегнаха от наказанието като презреха тогози който им говореше на земята, колко не щем избегна ние ако се отвърнем от тогози който говори от небеса;
26. на когото гласът разклати земята тогаз, а сега се обеща и рече: "Още еднъж аз ще поклатя, не току земята, но и небето."
27. А това "Още еднъж" знаменува преместването на тези неща които се колебаят като що са направени, за да останат тези които се не колебаят.
28. За това, понеже приимаме царство което се не колебае, трябва да имаме благодатта чрез която да служим Богу благоприятно с почест и благоговение;
29. защото Бог наш е огън пояждащ.
| 
