1. И тъй, понеже ни остава обещание да влезем в неговото упокоение, нека се убоим да не би да се яви някой от вас че се е лишил от него.
2. Защото нам се благовести както и тям; но тях ги не ползува словото което чуха, понеже в тези които го бяха чули не беше размесено с вяра.
3. Защото влязваме в упокоението ние които повярвахме, като рече: "Така се заклех в гнева си че няма да влязат в моето упокоение," ако и да са били свършени делата Божии от поставянето на света.
4. Защото негде си е рекъл за седмият ден така: "И почина си Бог в седмия ден от всичките си дела;"
5. и на това място пак: "Няма да влязат в моето упокоение."
6. И тъй, понеже остава някои да влязат в него, и тези на които се от по-напред благовести не са влезли заради непокорството,
7. пак определява някой ден, "Днес," като казва чрез Давида, подир толкози време, както се рече: "Днес, ако чуете неговият глас, не ожесточавайте сърдцата си."
8. Защото ако бе им дал Исус Навин упокоение, след това не би говорил за друг ден.
9. Следователно за народа Божий остава упокоение.
10. Защото който е влязъл в неговото упокоение и той си почина от своите си дела, както Бог от неговите си.
11. И тъй, да се постараем да влезем в това упокоение, за да не падне някой в истия пример на непокорството.
12. Защото Божието слово е живо, и деятелно, и по-остро от всеки меч остър и от двете страни, и проминва до разделението на душата и на духа, на ставите и на мозъка, и издирва помишленията и намеренията сърдечни;
13. и няма никое създание да не е явно пред него, но всичкото е голо и разкрито пред очите на тогоз към когото е нашият ответ.
14. И тъй, като имаме велик Първосвещеник който е проминал небесата, Исуса Сина Божия, нека държим това изповядване.
15. Защото нямаме първосвещеник който да не може да пострада с нас в нашите немощи, но който освен грях, изкушен бе подобно нам всякак.
16. И тъй, да пристъпваме с дързновение към престола на благодатта, за да приемем милост и да намерим благодат за помощ във време на нужда.
| 
