1. Поради това, да оставим началното учение Христово и да се водим към съвършенството, без да полагаме пак основа на покаяние от мъртви дела, и вяра в Бога,
2. учението за кръщенията, и за възлагането на ръце, за възкресението на мъртвите, и за вечният съд.
3. И това ще сторим, ако Бог допусне.
4. Защото тези които еднъж са се просветили, и вкусили са от небесния дар, и са станали участници на Светаго Духа,
5. и които са вкусили от доброто слово Божие и от силите на бъдещият век,
6. и са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак с покаяние, понеже разпъват втори път в себе си Сина Божия и опозоряват го.
7. Защото земята която е пила дъжда що пада често на нея, и която ражда трева полезна на тези за които се и обработва, приима благословение от Бога;
8. а която прорастява тръне и репей непотребна е и близу до проклетие, на която сетнината е изгоряване.
9. А заради вас, възлюблени, ако и да говорим така, надеем се за нещо по-добро и което принадлежи на спасение.
10. Защото Бог не е неправеден че да забрави вашето дело и труда на любовта която показахте към неговото име като послужихте и служите на светиите.
11. И желаем всеки от вас да показва истото прилежание за пълно уверение на надеждата до край.
12. Да не бивате лениви, но подражатели на тези които чрез вяра и дълготърпение наследяват обещанията.
13. Защото Бог като даваше обещание Аврааму, понеже нямаше никого по-голям от себе си в когото да се закълне, закле се в себе си
14. и каза: "Наистина, с благословение ще те благословя, и с умножаване ще те умножа;"
15. и така с дълготърпението получи обещанието.
16. Защото человеците се кълнат в по-големият от тях, и клетвата за утвърждение бива свършване на всяко противоречие между тях;
17. в което Бог, като искаше да покаже повече непреложното свое намерение към наследниците на обещанието, употреби средство клетвата,
18. така щото чрез две непреложни неща в които не е възможно да слъже Бог да имаме твърдо утешение ние които сме прибегнали да се хванем за предлежащата надежда;
19. която имаме както укор на душата безопасен и твърд, и който влязва в най-вътрешното на завесата;
20. дето Исус влезе за нас предтеча, като стана първосвещеник във веки по чина Мелхиседеков.
| 
