1. В онези дни разболе се Езекия до смърт; и дойде при него пророк Исаия Амосовий син та му рече: Така говори Господ: Нареди за дома си; понеже ще умреш, и няма да живееш.
2. Тогаз обърна Езекия лицето си към стената та се помоли Господу
3. и рече: Моля те, Господи, помни сега как ходих пред тебе с истина и с цело сърдце и направих угодното пред тебе. И плака Езекия с голям плач.
4. И биде слово Господне към Исаия и рече:
5. Иди та кажи на Езекия: Господ Бог на Давида отца ти така говори: Послушах молитвата ти, видех сълзите ти: ето, аз ще притуря на дните ти петнадесет години.
6. И ще освободя тебе и този град от ръката на Асирийския цар, и ще защитя този град.
7. И това ще ти бъде знамение от Господа че ще направи Господ това нещо което говори:
8. Ето, ще върна десет степени назад сенката на степените по които е слезла в сълнечния часовник на Ахаза. И върна се слънцето десет степени през които бе слезло.
9. Това е писаното от Езекия Юдиния цар, когато се разболе и оздраве от болестта си: -
10. Аз рекох: В тишината на дните си\blgpar Ще отида във вратата на гроба:\blgpar Лиших се от остатъка на годините си.
11. Рекох: Няма да видя вече Господа,\blgpar Господа, в земята на живите:\blgpar Няма да видя вече человека\blgpar Като съм с жителите на онзи свет.
12. Жилището ми се дигна\blgpar И премести се от мене като шатър овчарски:\blgpar Пресекох живота си както тъкач:\blgpar От основата ще ме отреже:\blgpar От ден до нощ ще ме свършиш.
13. чаках до сутринта, - като лъв,\blgpar Тъй ще съкруши всите ми кости:\blgpar От ден до нощ ще ме свършиш.
14. Както жерав, както ластовица, така крещех:\blgpar Стенех както гъргорица:\blgpar Очите ми изнемощяха от да гледат нагоре:\blgpar В утеснение съм, Господи: стани ми поръчител.
15. Аз що да река?\blgpar Той ми рече, той и извърши:\blgpar Ще вървя полека през всичките си години\blgpar Заради тази горест на душата си.
16. чрез тях живеят человеците, Господи,\blgpar И във всички тях съществува животът на моя дух:\blgpar Ти си ме изцелил и си ме съживил.
17. Ето, вместо мир дойде върх мене голяма горест;\blgpar Но ти, за любов на душата ми, избавил си я от рова на тлението;\blgpar Защото си хвърлил зад гърба си всичките ми грехове.
18. Защото гробът няма да те похвали:\blgpar Смъртта няма да те славослови:\blgpar Които слазят в рова не ще се надеят на твоята истина.
19. Живият, живият, той ще те хвали,\blgpar Както аз днес:\blgpar Бащата ще възвести на чадата си твоята истина.
20. Господ е спасение мое;\blgpar За то ще пеем моите песни със струни\blgpar Във всичките дни на живота ни в дома Господен.
21. Защото Исаия беше рекъл: Нека вземат низаница смокви да ги стрият и турят на възпалението; и ще оздравее.
22. И Езекия беше рекъл: Що е знамението че аз ще възляза в дома Господен?
| 
