1. Слушайте мене, вие които следвате правдата,\blgpar Които търсите Господа:\blgpar Погледнете на канарата от която сте отсечени,\blgpar И в дупката на рова из който сте изкопани.
2. Погледнете на Авраама отца си,\blgpar И на Сарра която ви е родила;\blgpar Защото го повикнах като бе един,\blgpar И го благослових, и го умножих;
3. Защото Господ ще утеши Сиона:\blgpar Той ще утеши всичките му запустели места,\blgpar И ще направи пустинята му като Едем,\blgpar И пустотата му като рай Господен:\blgpar Веселие и радост ще се намерва в него,\blgpar Славословие, и глас на хваление.
4. Слушайте ме, люде мои,\blgpar И дайте ми слушане, народе мой;\blgpar Защото закон ще излезе от мене,\blgpar И ще поставя съда си за видело на народите.
5. Правдата ми наближава:\blgpar Спасението ми излезе;\blgpar И мишците ми ще съдят народите:\blgpar Островите ще ме чакат\blgpar И ще се надеят на мишцата ми.
6. Подигнете очите си на небесата,\blgpar И погледнете на земята долу;\blgpar Защото небесата ще изчезнат като дим,\blgpar И земята ще овехтее като дреха,\blgpar И които живеят на нея подобно ще умрат;\blgpar Но спасението ми ще бъде във век,\blgpar И правдата ми няма да оскудее.
7. Слушайте мене, вие които знаете правда,\blgpar Люде които имате в сърдцето си закона ми:\blgpar Не бойте се от поношението на человеците,\blgpar Нито се смущавайте от укорите им.
8. Защото като дреха ще ги пояде молец,\blgpar И като вълна ще ги пояде червей;\blgpar Но правдата ми ще пребъде във век,\blgpar И спасението ми в родове на родове.
9. Събуди се, събуди се, облечи се със сила, мишцо Господня!\blgpar Стани както в древните дни, във ветхите родове!\blgpar Не си ли ти която си съсекла Раав,\blgpar И смъртно ранила ламята?
10. Не си ли ти която си изсушила морето,\blgpar Водите на голямата бездна?\blgpar Която си направила морските дълбочини\blgpar Път за прехождане на избавените?
11. И изкупените Господни ще се върнат,\blgpar И ще дойдат с възклицание в Сион;\blgpar И вечно веселие ще бъде на главата им:\blgpar Радост и веселие ще придобият,\blgpar И скърбта и въздиханието ще побегнат.
12. Аз, аз съм който ви утешавам:\blgpar Кой си ти та се боиш от смъртен человек,\blgpar И от человечески син който ще стане като трева;
13. И си забравил Господа който те създаде,\blgpar Който разпростре небесата, и основа земята;\blgpar И боиш се непрестанно всеки ден\blgpar От лютостта на притеснителя,\blgpar Като че бе готов да изтреби?\blgpar И де е сега лютостта на притеснителя?
14. Вързаният скоро ще се развърже,\blgpar И няма да умре в рова\blgpar Нито ще се лиши от хлеба си;
15. Защото аз съм Господ Бог твой\blgpar Който запрещавам на морето когато шумят вълните му:\blgpar Господ Саваот името ми.
16. И турих словата си в устата ти,\blgpar И те покрих в сянката на ръката си,\blgpar За да утвърдя небесата, и основа земята,\blgpar И да река на Сиона: Ти си народ мой.
17. Събуди се, събуди се, стани, дъщи на Ерусалим,\blgpar Ти която си пила от ръката на Господа чашата на яростта му:\blgpar Пила си, и изпразднила си и самото дрождие\blgpar На чашата на омайването.
18. От всичките синове които е родила\blgpar Няма кой да я води;\blgpar Нито има, от всичките синове които е изхранила,\blgpar Който да я държи за ръка.
19. Двете тези беди дойдоха върх тебе.\blgpar Кой ще те пожали? –\blgpar Гибел и изтребление, и глад и нож:\blgpar С що да те утеша?
20. Синовете ти премреха:\blgpar Лежат по всичките кръстопътища\blgpar Както орикс в мрежа:\blgpar Пълни са с яростта Господня,\blgpar От прещението на твоя Бог.
21. За то слушай сега това, ти оскърбена,\blgpar И опиена, но не с вино:
22. Така говори Господ твой Иеова,\blgpar Бог твой, който защищава съда на людете си:\blgpar Ето, взех от ръката ти чашата на омайването,\blgpar Дрождието на чашата на яростта си:\blgpar Ти няма вече да я пиеш.
23. И ще я туря в ръката на притеснителите ти\blgpar Които рекоха на душата ти:\blgpar Падни ничком за да минем по тебе;\blgpar И ти си турила гърба си като земя\blgpar И като път за тези които минуват.
| 
