Исая, Chapter 6

1. В летото в което умря цар Озия видях Господа че седеше на престол висок и превъзнесен, и възкрилието му изпълни храма.    2. Над него стоеха серафими, от които всеки имаше по шест крила: с двете покриваше лицето си, и с двете покриваше нозете си, и с двете летеше.    3. И викаха един към друг и думаха: -\blgpar Свет, свет, свет Господ Саваот\blgpar Всичката земя е пълна със славата му.    4. И основанията на праговете се поклатиха от гласа на тогова що викаше, и домът се напълни с дим.    5. Тогаз рекох: Горко ми! защото загинах; понеже съм человек с нечисти устни, и живея между люде с нечисти устни, понеже очите ми видеха Царя, Господа Саваота.    6. Тогаз долетя при мене един от серафимите, и имаше в ръката си разпален въглен който бе взел с клещи от олтаря.    7. И допря го до устата ми, и рече: Ето, това се допря до устните ти; и беззаконието ти се отне, и грехът ти се очисти.    8. И чух гласа Господен който говореше: Кого ще проводя? и кой ще отиде за нас? Тогаз рекох: Ето аз, проводи ме.    9. И рече: Иди та кажи на тези люде: -\blgpar С уши ще чуете, но няма да разумеете,\blgpar И с очи ще видите, но няма да разберете:    10. Направи тлъсто сърдцето на тези люде,\blgpar И направи тежки ушите им, и затвори очите им,\blgpar За да не гледат с очите си, и да не слушат с ушите си,\blgpar И разумеят със сърдцето си, и се обърнат та се изцелят.    11. Тогаз рекох: Господи, до кога? И отговори:\blgpar Доде запустеят градовете, та да няма жител,\blgpar И къщите, та да няма человек,\blgpar И земята да запустее съвсем;    12. Доде отдалечи Господ человеците,\blgpar И стане голямо безлюдство всред земята.    13. Но ще остане в нея още една десета част.\blgpar И тя пак ще се изнури:\blgpar Както теревинтът и дъбът на които\blgpar Пънът остава в тях когато се отсекат,\blgpar Така светото семе ще бъде пънът й.