Исая, Chapter 64

1. О да би раздрал ти небесата, да слезеш,\blgpar Да биха се стопили горите от лицето ти,    2. Като огън, който гори храстията,\blgpar Като огън който прави водата да клокоти,\blgpar За да стане името ти познато на противниците ти,\blgpar Да треперят народите от лицето ти!    3. Когато ти направи ужасни дела каквито не чакахме,\blgpar Ти слезе, и горите се разтопиха от лицето ти.    4. Защото от века не се е чуло,\blgpar До уши не е стигало,\blgpar Око не е видело друг Бог освен тебе\blgpar Да е направил таквиз дела за онези които го чакат.    5. Посрещнал си тогоз който с радост прави правда,\blgpar Които те поменуват в пътищата ти:\blgpar Ето, ти си се разгневил защото ние съгрешихме:\blgpar В тях е постоянство, и ние ще се спасим.    6. Но ние всички станахме като нечисто нещо;\blgpar И всичката ни правда е като омръсена дреха;\blgpar И паднахме всички като лист;\blgpar И беззаконията ни дръпнаха ни като вятъра.    7. И няма който да призовава името ти,\blgpar Който да се събуди да се хване за тебе;\blgpar Защото си скрил лицето си от нас,\blgpar И стопил си ни, заради беззаконията ни.    8. Но сега, Господи, ти си Отец наш:\blgpar Ние сме калта, а ти Грънчарят ни;\blgpar И всички сме дело на твоята ръка.    9. Не гневи се силно, Господи,\blgpar И не помни вечно беззаконието;\blgpar Ето, погледни, молим се:\blgpar Ние всички сме люде твои.    10. Светите твои градове станаха пусти:\blgpar Сион стана пуст, Ерусалим запустен.    11. Светият наш и красният наш дом\blgpar В който отците ни те славословеха\blgpar Изгорен биде с огън;\blgpar И всичките драги нам неща станаха в запустение.    12. Ще удържиш ли, Господи, себе си в това?\blgpar Ще замълчиш ли, и ще ни оскърбиш ли крайно?