1. Яков, раб на Бога и на Господа Исуса Христа, до дванадесетте племена които са в разсеяние, поздравление.
2. Всяка радост имайте, братие мои, когато впадате в различни изкушения;
3. понеже знаете че изпитанието на вашата вяра произвожда търпение.
4. А търпението да има дело съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък.
5. Ако ли някои от вас е оскуден от мъдрост, да проси от Бога който дава богато на всички и не укорява, и ще му се даде.
6. Но да проси с вяра, без да се съмнява никак; защото който се съмнява подобен е на морски вълни които се карат и разблъскват от ветровете.
7. И такъв человек да не мисли че ще приеме нещо от Господа.
8. Человек двоеумен непостоян е във всичките си пътища.
9. Който брат е от по-долно състояние да се хвали в своето си възвишаване,
10. а богатите, в смиряването си, понеже като цвет на трева ще прецъвти.
11. Защото изгрея слънцето с пека, и изсуши тревата, и цветът й слете, и хубостта на лицето й погина; така и богатият ще повехне в пътищата си.
12. Блажен онзи человек който претърпява изкушение; защото, като премине изпитът, ще приеме венеца на живота който обеща Господ на онези които го любят.
13. Никой изкушаем да не казва че: Бог ме изкушава; защото Бог се от зло не изкушава, и той никого не изкушава;
14. а всеки се изкушава като се завлича и подлъгва от собствената си похот.
15. Похотта после като зачне ражда грях, а грехът като се извърши ражда смърт.
16. Не се заблуждавайте, любезни мои братие.
17. Всяко добро даване, и всяка съвършена дарба от горе е, и слязва от Отца на светлините в когото няма изменение или сянка на променяване.
18. От собствената си воля родил ни е със словото на истината, да бъдем ние некакъв си начатък на неговите създания.
19. И тъй, любезни мои братие, да бъде всеки человек бърз на чуене, а муден на говорене, и муден на гняв;
20. защото гневът на человека не върши Божията правда.
21. За това, отхвърлете всяка нечистота и множеството злоба, и приемете с кротост всаденото слово което може да спаси душите ви.
22. Бивайте и творители на словото, а не само слушатели да лъжете себе си.
23. Защото ако бъде някой слушател на словото, а не творител, той прилича на человек който гледа природното си лице в огледало:
24. защото огледа се, и отиде, и завчас забрави какъв бе.
25. Но който вникне в съвършения закон на свободата, и пребъде в него, той ще бъде блажен в делата си.
26. Ако някой от вас мисли че е благочестив, и не обуздава езика си, но лъже сърдцето си, суетно е неговото благочестие.
27. Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това: да пригледва сирачетата и вдовиците в утеснението им, и да пази себе си неосквернен от света.
| 
