1. И слово Господне биде към мене и рече:
2. Иди та възгласи в ушите на дъщерята на Ерусалим и речи:\blgpar Така говори Господ: Помня заради тебе\blgpar Милеенето ти когато беше млада,\blgpar Любовта ти когато беше невеста,\blgpar Когато ме следваше в пустинята,\blgpar В ненасеяна земя.
3. Израил беше свет Господу\blgpar Начатък на рожбите му:\blgpar Всичките които го пояждаха бяха повинни:\blgpar Зло би ги постигнало, говори Господ.
4. чуйте словото Господне, доме Яковов,\blgpar И всички родове на Израилевия дом:
5. Така говори Господ:\blgpar Каква неправда намериха в мене отците ви\blgpar Та се отдалечиха от мене,\blgpar И ходиха вслед суетата, и се осуетиха?
6. И не рекоха: Де е Господ\blgpar Който ни възведе от Египетската земя,\blgpar Който ни води през пустинята,\blgpar През място на пустота и на пропасти,\blgpar През място на безводие и на смъртна сенка,\blgpar През място по което не е минал человек\blgpar И дето человек не се е населил?
7. И въведох ви в плодоносно място\blgpar За да ядете плодовете му и благото му;\blgpar И като влязохте осквернихте земята ми,\blgpar И направихте мерзост наследието ми.
8. Свещениците не рекоха: Де е Господ?\blgpar И законоведците не ме познаха;\blgpar И пастирите станаха престъпници против мене;\blgpar И пророците пророчествуваха чрез Ваала,\blgpar И ходиха подир непотребното.
9. За това аз ще се съдя още с вас, говори Господ,\blgpar И със синовете на синовете ви ще се съдя.
10. Защото минете в Китимските острови та вижте;\blgpar И проводете в Кидар та разгледайте прилежно,\blgpar И вижте, има ли да е станало нещо таквоз, -
11. Променил ли е народ боговете си, ако и да не са богове?\blgpar Моите обаче люде промениха Славата си за непотребното.
12. Ужасете се, небеса, в това,\blgpar Настръхнете, смутете се премного, говори Господ.
13. Защото две злини направиха моите люде:\blgpar Оставиха мене, източника на живата вода,\blgpar И си изкопаха ровове, ровове разпукнати,\blgpar Които не могат да държат вода.
14. Да ли е раб Израил? или домочадец?\blgpar Защо стана плен?
15. Млади лъвове рикаха против него, издадоха гласа си,\blgpar И направиха земята му пуста:\blgpar Градовете му са изпогорени и ненаселени.
16. Синовете още на Мемфис и на Тафнес\blgpar Строшиха върха на главата ти.
17. Не докара ли това ти сам на себе си,\blgpar Защото си оставил Господа Бога твоего\blgpar Когато те водеше в пътя?
18. И сега що имаш ти с Египетския път,\blgpar Да пиеш водата на Сиор?\blgpar Или що имаш с Асирийския път,\blgpar Да пиеш водата на реката?
19. Нечестието ти ще те накаже,\blgpar И престъпленията ти ще те обличат.\blgpar Познай прочее и виж че е зло и горко това\blgpar Дето си оставил Господа Бога твоего,\blgpar И няма моя страх в тебе,\blgpar Говори Господ Иеова Саваот.
20. Понеже отдавна строших хомота ти,\blgpar Разкъсах връзките ти;\blgpar И ти рече: Не ща да бъда вече престъпница,\blgpar Когато на всеки висок хълм\blgpar И под всяко зелено дърво\blgpar Лягала си блудница.
21. Но аз те насадих лоза избрана,\blgpar Семе съвсем истинно;\blgpar А ти как ми си се променила в похабени пръчки на чужда лоза?
22. За то ако и да се омиеш с нитро\blgpar И да употребиш много сапун,\blgpar Беззаконието ти пред мене остава си петно,\blgpar Говори Господ Иеова.
23. Как можеш да речеш: Не се оскверних,\blgpar Не ходих подир Ваалимите?\blgpar Виж пътя си в дола,\blgpar Познай що си сторила,\blgpar Бърза камило що припкаш по кривите пътища.
24. Дива ослица навикнала в пустинята,\blgpar Що смърка въздуха в желанието на сърдцето си, -\blgpar В устремлението й кой може да я спре?\blgpar Всички които я търсят няма да се трудят:\blgpar В месеца й ще я намерят.
25. Възпри ногата си да не ходиш боса,\blgpar И гъртана си от жажда;\blgpar Но ти си рекла: Напраздно! не;\blgpar Защото възлюбих чужденци,\blgpar И подир тях ще ида.
26. Както се посрамя крадец когато се открие,\blgpar Така ще се посрами Израилевът дом –\blgpar Те, царете им, князовете им,\blgpar И свещениците им, и пророците им, -
27. Които думат на дървото: Отец мой си ти,\blgpar И на камика: Ти си ме родил;\blgpar Защото обърнаха към мене гърб, а не лице\blgpar Но във времето на бедствието си ще рекат: Стани та ни избави.
28. И де са твоите богове които си правил за себе си?\blgpar Нека станат, ако могат да те избавят\blgpar Във времето на бедствието ти;\blgpar Защото колкото са градовете ти\blgpar Толкоз и боговете ти, Юдо.
29. Защо би искали да се съдите с мене?\blgpar Всички вие сте отстъпници от мене, говори Господ.
30. Напраздно поразих чадата ви:\blgpar Те не приеха поправление.\blgpar Ножът ви пояде пророците ви\blgpar Както лъв изтребител.
31. О роде, вижте словото Господне:\blgpar Бил ли съм аз пустиня за Израил,\blgpar Или земя на тъмнина?\blgpar Защо говорят людете ми:\blgpar Ние сме господари:\blgpar Не щем да дойдем вече при тебе?
32. Може ли момата да забрави украшението си,\blgpar Невестата препоясанието си?\blgpar Но людете ми забравиха мене в дни безбройни.
33. Защо показваш красен пътя си за да търсиш любов,\blgpar Тъй щото си научила и лошите жени на твоите пътища?
34. Даже по полите ти се намери кръв\blgpar От души на невинни сиромаси:\blgpar Не ги намерих с разкопаване, но по всички тези.
35. И казваш: Понеже съм неповинна,\blgpar Непременно яростта му ще се отвърне от мене.\blgpar Ето, аз ще се съдя с тебе\blgpar Защото казваш: Не съм съгрешила.
36. Защо се скиташ толкоз много за да промениш пътя си?\blgpar Ще се посрамиш и от Египет\blgpar Както се посрами от Асирия.
37. Ей, ще излезеш от тук\blgpar С ръцете си на главата си;\blgpar Защото Господ отметна надеждите ти,\blgpar И няма да благоденствуваш в тях.
| 
