1. Ако се върнеш, Израилю,\blgpar Говори Господ, върни се към мене;\blgpar И ако махнеш мерзостите си от лицето ми,\blgpar Тогаз не ще бъдеш преместен.
2. И в истина, в съдба, и в правда\blgpar Ще се закълнеш и речеш: Жив Господ!\blgpar И народите ще се благославят в него,\blgpar И в него ще се прославят.
3. Защото така говори Господ\blgpar На мъжете Юдини и Ерусалимски:\blgpar Изорете целиняка си,\blgpar И не сейте между тръне.
4. Обрежете се Господу,\blgpar И отнемете краекожието на сърдцето си,\blgpar Мъже Юдини и жители Ерусалимски,\blgpar За да не излезе яростта ми като огън,\blgpar И се разпали поради злото на деянията ви,\blgpar И не ще има кой да я угаси.
5. Възвестете на Юда,\blgpar И прогласете на Ерусалим, и речете:\blgpar Възтръбете с тръба по земята,\blgpar Викнете велегласно та речете:\blgpar Съберете се, и да влезем в утвърдените градове.
6. Възвисете хоругва към Сион:\blgpar Бягайте, не се спирайте;\blgpar Защото аз ще докарам зло от север,\blgpar И голяма погибел.
7. Лъвът възлезе от ляга си,\blgpar И изтребителят на народите тръгна,\blgpar Излезе от мястото си за да запусти земята ти:\blgpar Градовете ти ще бъдат съсипани, и не ще имат жители.
8. За то опашете се с вретища, плачете, и лелекайте;\blgpar Защото пламенната ярост Господня не се отвърна от нас:
9. В онзи ден, говори Господ,\blgpar Сърдцето на царя ще се изгуби,\blgpar И сърдцето на князовете;\blgpar И свещениците ще се смутят,\blgpar И пророците ще се ужасят.
10. Тогаз рекох: О Господи Иеова!\blgpar Наистина ти съвсем си излъгал тези люде и Ерусалим\blgpar Като си казал: Мир ще имате;\blgpar А ножът е достигнал до душата.
11. В онова време ще рекат на тези люде и на Ерусалим:\blgpar Зноен вятър от хълмовете на пустинята\blgpar Духа към дъщерята на людете ми,\blgpar Не да отвее, нито да очисти.
12. От тях силен вятър ще дойде за мене;\blgpar А аз сега ще произнеса съдби на тях.
13. Ето, като облак ще възлезе,\blgpar И колесниците му като вихрушка:\blgpar Конете му са по-леки от орлите.\blgpar Горко ни! защото сме разорени.
14. Ерусалиме, омий сърдцето си от зло\blgpar За да се избавиш:\blgpar До кога ще пребъдват в тебе лошите помисли?
15. Защото глас от Дан известява\blgpar И прогласява скърб от гората Ефрем.
16. Обадете това на народите:\blgpar Ето, прогласете против Ерусалим\blgpar че обсадители идат от далечна земя,\blgpar И издават вика си против Юдините градове.
17. Като стражи на полето се наредиха против него изоколо,\blgpar Защото се възбунтува против мене, говори Господ.
18. Твоето поведение и твоите деяния ти причиниха това:\blgpar Това е твоето зло: ей, горко е, ей, стигна до сърдцето ти.
19. Утробата ми, утробата ми!\blgpar Боли ме в дълбините на сърдцето ми:\blgpar Сърдцето ми се смущава в мене: не мога да мълча,\blgpar Защото си чула, душо моя, глас от тръба,\blgpar Възклицание на бой.
20. Погибел върх погибел се прогласява;\blgpar Защото всичката земя се опустошава:\blgpar Внезапно шатрите ми запустяха,\blgpar И опоните ми в една минута.
21. До кога ще гледам хоругва,\blgpar Ще слушам глас от тръба?
22. Защото моите люде са безумни,\blgpar Не ме познават:\blgpar Глупави синове са,\blgpar И нямат разум;\blgpar Мъдри са да правят зло,\blgpar Но да правят добро не умеят.
23. Погледнах на земята, и ето, неустроена и пуста, -\blgpar На небесата, и нямаше светлината им.
24. Погледнах горите, и, ето, трепереха,\blgpar И всичките хълмове се тресяха.
25. Погледнах, и, ето, нямаше человек,\blgpar И всичките небесни птица бяха побягнали.
26. Погледнах, и, ето, плодоносната страна пуста,\blgpar И всичките й градове съсипани\blgpar От лицето на Господа,\blgpar От неговата пламенна ярост.
27. Защото така говори Господ:\blgpar Всичката земя ще е пуста;\blgpar Но съвършено изтребление не ща да направя.
28. За то земята ще сетува,\blgpar И небесата горе ще се помрачат;\blgpar Защото аз говорих, аз намислих,\blgpar И не ще да се разкая нито ще се върна от това.
29. От метежа на конниците и на стрелците\blgpar Всичкий град ще побегне:\blgpar Ще отидат в гъстаците,\blgpar И ще възлязат по скалите:\blgpar Всеки град ще бъде оставен,\blgpar И не ще да има человек да живее в тях.
30. И ти запустяла, какво ще направиш?\blgpar Ако се облечеш и с червено,\blgpar Ако се украсиш и със златни украшения,\blgpar Ако и премного стивие да теглиш на очите си,\blgpar Напраздно ще се украсиш:\blgpar Любовниците ти ще те презрят, ще търсят живота ти.
31. Защото чух глас като на жена кога ражда,\blgpar Болезни като на онази която първ път ражда,\blgpar Глас на Сионовата дъщеря\blgpar Която въздиша, простира ръцете си,\blgpar И казва: Горко ми сега!\blgpar Защото душата ми чезне поради убийците.
| 
