1. Синове Вениаминови, бягайте\blgpar Отсред Ерусалим,\blgpar И възтръбете с тръба в Текуе,\blgpar И възвишете знак във Вет-акерем;\blgpar Защото зло проникнува от север,\blgpar И голяма погибел.
2. Уподобих Сионовата дъщеря\blgpar На благолепна и нежна жена.
3. Пастирите и стадата им ще дойдат при нея:\blgpar Ще поставят шатри наоколо против нея:\blgpar Ще пасат всеки на мястото си.
4. Пригответе бран против нея:\blgpar Станете и да възлезем към пладне.\blgpar Горко ни! защото се преклонява денят,\blgpar Защото се простират вечерните сенки.
5. Станете и да възлезем през нощ,\blgpar И да съборим палатите й.
6. Защото така говори Господ Саваот:\blgpar Отсечете дървя,\blgpar И дигнете окопи против Ерусалим:\blgpar Той е градът върх който трябва да стане посещение:\blgpar Той е всичкий насилие в себе си.
7. Както блика вода от извора,\blgpar Така блика злото от него:\blgpar Насилство и грабеж се чуе в него:\blgpar Пред мене непрестанно има болест и рани.
8. Поправи се, Ерусалиме,\blgpar Да се не оттегли душата ми от тебе:\blgpar Да те не направя пуст, земя ненаселена.
9. Така говори Господ Саваот:\blgpar Ще берат и ще оберат като лозе остатъка на Израиля:\blgpar Върни ръката си както берачът в кошниците.
10. Кому ще говоря,\blgpar И към кого ще засвидетелствувам, да чуят?\blgpar Ето, ухото им е необрязано,\blgpar И не могат да чуят;\blgpar Ето, словото Господне е укор за тях:\blgpar Нямат благоволение в него.
11. За то пълен съм с ярост Господня:\blgpar Не мога вече да се въздържам:\blgpar Ще я изливам върх младенците по вън,\blgpar И върх събранието на младите купно;\blgpar Защото ще бъдат грабнати мъж с жена,\blgpar И старец купно с престарял.
12. И къщите им ще минат на други,\blgpar Полетата и жените им наедно;\blgpar Защото ще простра ръката си\blgpar Върху жителите на тази земя, говори Господ.
13. Защото от малкия им до големия им\blgpar Всеки се е вдал в лихоимство;\blgpar И от пророк до свещеник\blgpar Всеки прави лъжа.
14. И повърхно са лекували съкрушението на дъщерята на людете ми,\blgpar Като казват: Мир, мир!\blgpar А няма мир.
15. Засрамиха ли се когато направиха мерзости?\blgpar Ей, никак не ги досрамя,\blgpar И стид що е не знаят.\blgpar За то ще паднат между падащите;\blgpar Когато ги посетя ще се низринат, говори Господ.
16. Така говори Господ:\blgpar Застанете на пътищата та вижте,\blgpar И попитайте за пътеките от века,\blgpar Де е добрият път, и ходете по него,\blgpar И ще намерите покой на душите си;\blgpar Но те рекоха: Не щем да ходим.
17. И поставих пазачи над вас,\blgpar И казах: Слушайте гласа на тръбата;\blgpar Но те рекоха: Не щем да слушаме.
18. За то слушайте, народи, и ти, събрание,\blgpar Узнай що има между тях.
19. Слушай, земльо:\blgpar Ето, аз ще докарам зло върх тези люде,\blgpar Плода на помислите им;\blgpar Защото не внимаха в словата ми\blgpar Нито в закона ми, но го отхвърлиха.
20. Защо ми е ливанът що доносят от Сава,\blgpar И благовонната тръст от далечна земя?\blgpar Всесъженията ви не са приятни,\blgpar Нито жъртвите ви угодни мене.
21. За то така говори Господ:\blgpar Ето, аз ще туря препъвания пред тези люде;\blgpar И отците и синовете купно ще се препънат от тях,\blgpar Съседът и приятелят му ще погинат.
22. Така говори Господ:\blgpar Ето, люде идат от северната земя,\blgpar И народ голям ще се събуди от краищата на земята.
23. Лък и копие държат:\blgpar Жестоки са, и немилостиви:\blgpar Гласът им шуми както море:\blgpar Възседнали са на коне,\blgpar Опълчени като мъже на бран\blgpar Против тебе, дъщи Сионова.
24. чухме слуха им:\blgpar Ръцете ни ослабеха:\blgpar Утеснение ни обзе,\blgpar И болезни като на жена що ражда.
25. Не излезвайте в полето, и в път не ходете;\blgpar Защото ето меча на неприятеля, и треперане от всякъде.
26. Дъщи на людете ми, опаши се с вретище\blgpar И валяй се в пепел,\blgpar Направи си сетувание като за единороден,\blgpar Заплачи горко;\blgpar Защото изтребителят ще дойде внезапно върх нас.
27. Турих те изпитател, твърдел между людете си,\blgpar За да узнаеш и да изпиташ пътя им.
28. Всичките са съвсем отстъпници, ходят та злословят:\blgpar Мед са и желязо: всичките са разтлени.
29. Мехът изгоря:\blgpar Свинецът се изнури от огъня:\blgpar Разтопителят напраздно разтопява,\blgpar Защото злите не се отделиха.
30. Сребро отхвърлено ще ги нарекат,\blgpar Защото Господ ги отхвърли.
| 
