1. Ето, окото ми видя всичко:\blgpar Ухото ми чу и разумя това.
2. Което знаете вие, зная и аз:\blgpar Не съм по-долен от вас.
3. Но аз ще говоря на Всесилнаго,\blgpar И желая да вляза в състязание с Бога.
4. А вие сте измислители на лъжа:\blgpar Всинца сте безполезни лекари.
5. Дано млъкнехте съвсем!\blgpar И това щеше да ви бъде за мъдрост.
6. чуйте сега състязанието ми.\blgpar И дайте внимание в оправданията на устните ми.
7. За Бога неправедно ли ще говорите?\blgpar За него лъст ли ще произносите?
8. За него лицеприятие ли ще направите?\blgpar Ще се съдите ли за Бога?
9. Добро ли е да ви изследи той?\blgpar Или ще можете ли да го излъжете както излъгват человека?
10. Той непременно ще ви обличи,\blgpar Ако тайно правите лицеприятие.
11. Величието му не ще ли да ви ужаси?\blgpar И страхът му не ще ли да падне върх вас?
12. Вашите възпоминания са подобни на пепел:\blgpar Твърделите ви са като твърдели от кал.
13. Млъкнете! оставете ме и аз да говоря;\blgpar И нека дойде върх мене каквото ще.
14. Защо вземам плътта си в зъбите си,\blgpar И турям живота си в шепата си?
15. Той ако и да ме убива, аз на него се надея;\blgpar Но ще защитя пътищата си пред него.
16. Даже той ще е моето спасение,\blgpar Защото лицемер не ще излезе пред него.
17. Послушайте внимателно словото ми;\blgpar И изявението ми да бъде в ушите ви.
18. Ето сега, аз съм наредил съдбата си:\blgpar Зная че ще се оправдая.
19. Кой е онзи който ще се съди с мене?\blgpar Защото, ако млъкна, сега ще издъхна.
20. Но само две неща не ми направяй,\blgpar Тогаз не ще се скрия от лицето ти, -
21. Отдалечи ръката си от мене;\blgpar И страхът ти да ме не ужаси.
22. После повикай ти, и аз ще дам отговор;\blgpar Или аз да говоря, и ти върни отговор.
23. Колко са беззаконията ми и греховете ми?\blgpar Яви ми прегрешението ми и греха ми.
24. Защо криеш лицето си,\blgpar И мене считаш за неприятел на себе си?
25. Ще покажеш ли себе си страшен на лист завяван?\blgpar И ще гониш ли суха плява?
26. Защо пишеш горести против мене,\blgpar И правиш ме да наследвам беззаконията на младостта си,
27. И туряш нозете ми в клада,\blgpar И наблюдаваш всичките ми пътища?\blgpar Забележваш дирите на нозете ми.
28. И това мое тяло тлее като гнила вещ,\blgpar Като дреха от молец сядена.
| 
