1. Не е ли войнствуване человеческий живот на земята?\blgpar И дните му не са ли като дни на наемник?
2. Както раб желае сянка,\blgpar И както наемник очаква заплатата си,
3. Така аз взех за наследие месеци на суета,\blgpar И печални нощи ми се определиха.
4. Когато си лягам, казвам:\blgpar Кога ще стана, и ще премине нощта?\blgpar И омръзна ми да се обръщам до зори.
5. Плътта ми е облечена с червие и буци от пръст:\blgpar Кожата ми се пука и тече.
6. Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача,\blgpar И чезнат без надежда.
7. Помни че животът ми е вятър: кото ми няма да се върне за да види добро.
8. Окото на оногози който ме гледа няма да ме види вече:\blgpar Очите ти са върху мене, а ето няма ме.
9. Облакът се разпилява и изчезнува;\blgpar Така и слазящий в гроба няма да възлезе пак:
10. Няма да се върне вече в дома си;\blgpar И мястото му няма да го познае вече.
11. За то аз няма да удържа устата си:\blgpar Ще говоря в утеснението на духа си:\blgpar Ще плача в горестта на душата си.
12. Море ли съм аз, или кит,\blgpar Та да туриш над мене стража?
13. Когато казвам: Одърът ми ще ме утеши,\blgpar Леглото ми ще улекчи оплакването ми,
14. Тогаз ме устрашаваш с сънища,\blgpar И ме ужасаваш с видения;
15. И душата ми избира удавене\blgpar И смърт, а не тези ми кости.
16. Додея ми се; не ща да живея до века:\blgpar Оттегли се от мене; защото дните ми са суета.
17. Що е человек, та да го възвеличаваш\blgpar И да туряш на ума си за него,
18. И да го посещаваш всяка заран,\blgpar И да го изкушаваш всяка минута?
19. До кога не ще се отвърнеш от мене,\blgpar И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?
20. Съгреших: що мога да ти направя,\blgpar Смотрителю на человеците?\blgpar Защо си ме турил за Своя цел.\blgpar И станах тегота на себе си?
21. И защо не прощаваш престъплението ми\blgpar И не отнимаш беззаконието ми?\blgpar Защото след малко ще спя в пръстта;\blgpar И сутринта ще ме потърсиш, и няма да ме има.
| 
