1. И възлезе ангел Господен от Галгал у Бохим та рече: Възведох ви из Египет, и доведох ви в земята за която се клех на отците ви и рекох: Не ща да наруша завета си с вас в век.
2. И вие да не направите уговор с жителите на тази земя: олтарите им да съсипете; но вие не послушахте гласа ми. Защо сторихте това?
3. И тъй и аз рекох: Не ща да ги изгоня от лицето ви; но ще бъдат противници вам, и боговете им ще ви бъдат примка.
4. И като говори ангел Господен тези думи на всичките Израилеви синове, людете възвишиха гласа си и плакаха.
5. И нарекоха името на онова место Бехим; и принесоха там жъртва Господу.
6. И когато отпусна Исус людете Израилевите синове отидоха всеки в наследието си за да наследят земята.
7. И служиха людете Господу в всичките дни на Исуса, и в всичките дни на старейшините що поживяха по Исуса, които бяха видели всичките големи Господни дела що направи заради Израиля.
8. И умря Исус синът Навиев, раб Господен, на възраст сто и десет лета.
9. И погребоха го в предела на наследието му в Тамнатарес, в гората Ефрем, към северната страна на гората Гаас.
10. И всичкий още онзи род се прибра при отците си. И настана друг род след тях който не знаеше Господа нито делата които направи заради Израиля.
11. И направиха Израилевите синове зло пред Господа, и поклониха се на Ваалимите;
12. и оставиха Господа Бога на отците си който ги изведе из Египетската земя та отидоха след други богове, от боговете на народите които бяха около тях; и поклониха им се и разгневиха Господа.
13. И оставиха Господа та служиха Ваала и на Астартините идоли.
14. И разпали се гневът Господен върх Израиля, и предаде ги в ръката на грабителите, и разграбиха ги; и предаде ги в ръката на околните им неприятели щото не могоха вече да устоят пред лицето на неприятелите си.
15. На всякъде дето излизаха, ръката Господня беше против тях за зло, както говори Господ и както им се кле; достигнаха до голямо утеснение.
16. Тогаз възстави Господ съдии, които ги избавиха от ръката на грабителите им.
17. Но те и съдиите си не послушаха, а блудуваха след други богове и поклониха им се: уклониха скоро от пътя в който ходиха отците им които слушаха заповедите Господни: те не направиха така.
18. И когато Господ им възставяше съдии, тогаз беше Господ с съдията, и избавяше ги от ръката на неприятелите им в всичките дни на съдията; защото се смиляваше Господ за въздиханията им поради онези които ги угнетяваха и притесняваха.
19. А когато умираше съдията, повращаха се и развращаваха се по-зле от отците си, понеже отхождаха след други богове за да им служат и да им се кланят: не преставаха от деянията си нито от строптивия си път.
20. И разпали се гневът Господен върх Израиля, и рече: Понеже тези люде престъпиха завета ми който заповядах на отците им, и не послушаха гласа ми,
21. и аз не ща да изгоня вече от лицето им ни едного от народите които остави Исус когато умря,
22. за да изкуся Израиля чрез тях да ли пазят пътя Господен и ходят в него, както го го пазеха отците им, или не.
23. И остави Господ тези народи без да ги изгони скоро, и не ги предаде в ръката на Исуса.
| 
