1. И Израилевите мъже бяха се заклели в Масфа и казали: Ни един от нас да не даде дъщеря си на Вениамина за жена.
2. И дойдоха людете в Ветил та седяха там до вечерта пред Бога, и възвишиха гласа си та плакаха с голям плач,
3. и рекоха: Защо, Господи Боже Израилев, стана това в Израиля, да оскъдее днес от Израиля едно племе?
4. И на утрешния ден станаха людете рано та съзидаха там олтар, и принесоха всесъжения и примирителни жъртви.
5. И рекоха Израилевите синове: Кой от всичките Израилеви племена не възлезе в събранието при Господа? Защото бяха направили голяма клетва против оногоз който не би възлязъл при Господа в Масфа и рекли бяха: Непременно да се умъртви.
6. И разкаяха се Израилевите синове за Вениамина брата си, и рекоха: Днес се отсече едно племе от Израиля.
7. Какво ще направим за жени за останалите, като се заклехме в Господа да им не дадем жени от дъщерите си?
8. И рекоха: Кой от Израилевите племена не е възлязъл в Масфа при Господа? И, ето, от Явис Галаадски не беше дошел никой на събранието в стана.
9. Защото прегледаха людете, и, ето, нямаше там ни един от жителите на Явис Галаадски.
10. И прати там събранието дванадесет тисящи мъже от най-силните, и заповяда им и рече: Идете та поразете жителите на Явис Галаадски с острото на ножа, и жените и децата.
11. И това е което ще направите: всяко мъжко, и всяка жена която е познала мъжко легло, ще погубите съвсем.
12. И намериха между жителите на Явис Галаадски четиристотин млади девици които не бяха познали мъж нито лежали с мъж; и доведоха ги в стана в Сило, който е в земята Ханаан.
13. И прати всичкото събрание та говориха на Вениаминовите синове които бяха в канарата Римон, и повикаха ги с мир.
14. И върна се Вениамин в онова време; и дадоха им жените които бяха оставили живи от жените на Явис Галаадски; но и така не им стигнаха.
15. И смилиха се людете за Вениамина, защото Господ направи пролом в Израилевите племена.
16. Тогаз рекоха старейшините на събранието: Що да направим за жени за останалите? понеже погинаха жените от Вениамина?
17. И рекоха: Трябва да остане наследието на уцелелите от Вениамина, за да не изчезне едно племе от Израиля.
18. Но ние не можем да има дадем жени от дъщерите си, защото Израилевите синове се заклеха и говориха: Проклет който даде жена на Вениамина.
19. Тогаз рекоха: Ето, всяка година става праздник Господу в Сило, който е към север на Ветил, към изток на пътя що възлиза от Ветил в Сихем, и към юг на Левона.
20. И тъй, заповядаха на Вениаминовите синове и рекоха: Идете та направете засада в лозята;
21. и гледайте, и, ето, ако дъщерите на Сило излязат да играят в ликове, тогаз излезте из лозята та си грабнете всеки за себе си жена от дъщерите на Сило, и идете в земята на Вениамина.
22. И когато бащите им или братята им дойдат при нас за да се оплачат, ние ще им речем: Сторете с тях милост заради нас, понеже в боя не задържахме жена за всекиго; а вие сега не сте им дали че да сте повинни.
23. И направиха така Вениаминовите синове, и взеха жени според числото си от играещите в ликове които грабнаха; и тръгнаха си и върнаха се в наследието си, и съградиха градовете и населиха се в тях.
24. И в онова време тръгнаха от там Израилевите синове, всеки в племето си и в рода си; и излязоха от там всеки в наследието си.
25. В онези дни нямаше цар в Израил: всеки правеше що му се виждаше угодно. Rut
| 
