1. И ако някой съгреши и чуе гласа на клетва, и е свидетел, или е видял, или знае: ако не обади, той ще понесе беззаконието си.
2. Ако се някой допре до какво да е нечисто нещо, или до мърша на нечисто животно, или до мърша на нечист скот, или до мърша на нечист гад, и непознато да му е, ще бъде нечист и повинен.
3. Или ако се прикосне до человеческа нечистота, каквато и да е нечистотата му чрез която се осквернява някой, и непознато да му е, като познае ще бъде повинен.
4. Или ако някой се закълне, и произнесе несмислено с устните си да направи зло или добро, каквото и да произнесе несмислено человек с клетва, и му бъде непознато, когато познае ще бъде повинен в едно от тях.
5. И кога е някой повинен в едно от тях, да изповяда онова в което е съгрешил.
6. И да принесе Господу приношение за престъплението си, заради греха си който е сторил, женско агне от овците, или яре от козите в приношение за грях; и свещеникът да направи умилостивение за него за греха му.
7. И ако му не стига ръка да принесе овца или коза, нека принесе Господу заради греха си що е съгрешил две гъргорици или две гълъбчета, едно за приношение за грях, и едно за всесъжение.
8. И да ги донесе на свещеника, който да принесе първо онова приношение което е за грях, и да откъсне главата му от шията му, но без да я отлъчи.
9. И от кръвта на приношението за грях да поръси стената на олтаря; а останалото от кръвта да изцеди при основанието на олтаря: това е приношение за грях;
10. а второто да направи всесъжение според както е заповядано; и да направи свещеникът умилостивение за него за греха му що е съгрешил; и ще му се прости.
11. Но ако му не стига ръка да донесе две гъргорици или две гълъбчета, тогаз онзи що е съгрешил да донесе в приношение за себе си една десета част на една ефа чисто брашно в приношение за грях: да не налее на него елей, нито да тури на него ливан, защото е приношение за грях.
12. И да го донесе на свещеника; и свещеникът да вземе от него една пълна шепа за помен, и да го изгори на олтаря както приношенията Господу: това е приношение за грях.
13. И да направи свещеникът умилостивение за него за греха му що е съгрешил в едно от тях; и ще му се прости; а остатъкът да бъде на свещеника, както хлебното приношение.
14. И говори Господ Мойсею и рече:
15. Ако някой направи законопрестъпление, и от незнаяне съгреши в посветените Господу вещи, то за престъплението си да принесе Господу от стадото овен непорочен, според твоето оценение в сребърни сикли по сикъля на светилището, в приношение за престъпление.
16. И каквото е съгрешил в посветените вещи да го плати, и да притури на него една пета част, и да я даде на свещеника; и да направи свещеникът умилостивение за него чрез овена на приношението за престъпление; и ще му се прости.
17. И ако някой съгреши и направи нещо от колкото е заповядал Господ да се не прави, и да го е не познал, пак ще бъде повинен, и ще понесе беззаконието си.
18. И да принесе при свещеника от стадото овен непорочен, според твоето оценение, в приношение за престъпление, и да направи свещеникът умилостивение за него за престъплението му което е престъпил от незнаяне; и ще му се прости.
19. Това е приношение за престъпление: той е направил престъпление против Господа.
| 
