1. След това определи Господ и други седемдесет, и разпроводи ги по двама пред лицето си във всеки град и място дето имаше сам той да иде.
2. И казваше им: Жетвата е много, а работниците малко; за това молете се на Господаря на жетвата, да извади работници на жетвата си.
3. Идете; ето, аз ви проваждам като агнета всред вълци:
4. Не носете ни кесия ни тържик нито обуща, и никого в пътя не поздравявайте.
5. И в която къща влязвате, първом казвайте; Мир на този дом!
6. И ако бъде там синът на мир, ще почива на него вашият мир; ако ли не, ще се повърне на вас.
7. И в тая къща седете, и яжте и пийте което има у тях; защото работникът е достоен за своята заплата; недейте се преместя из къща в къща.
8. И в който град влязвате и ви приимат, яжте което ви предлагат,
9. и изцелявайте болните които са в него, и казвайте им: Наближило ви е царството Божие.
10. А в който град влязвате, и не ви приимат, кога излязвате на главните му улици речете:
11. И праха който е полепнал по нас от градът ви отърсваме ви го; но това да знаете, че ви е наближило царството Божие.
12. Казвам ви че в онзи ден по-леко ще бъде наказанието на Содом нежели на този град.
13. Горко тебе, Хоразине! горко тебе, Витсаидо! защото ако бяха били в Тир и Сидон бившите между вас чудеса, отдавна би се покаяли, седеще във вретище и пепел.
14. Но на съда по-леко ще бъде на Тир и на Сидон нежели на вас.
15. И ти, Капернауме, който си се възвисил до небеса, до ада ще се смъкнеш.
16. Който слуша вас, мене слуша; и който се отмята от вас, от мене се отмята; а който се отмята от мене, отмята се от тогози който ме е проводил.
17. И върнаха се седемдесетте с радост и казваха: Господи, с твоето име и бесовете се покоряват нам.
18. А той им рече: Видях Сатана че падна като светкавица от небето.
19. Ето, давам ви власт да настъпвате на змии и на скорпии и над вас всяка сила вражия; и нищо няма да ви повреди.
20. Но на това недейте се радва, че духовете се покоряват вам; а радвайте се повече, защото имената ваши са написани на небеса.
21. В този час възрадва се духом Исус, и рече: Благодаря ти, Отче, Господи на небето и на земята, че си утаил това от мъдри и разумни, и открил си го на младенци; ей, Отче, защото така бе угодно пред тебе.
22. Всичко ми е предадено от Отца ми; и освен Отца никой друг не знае кой е Синът, и кой е Отец никой друг не знае тъкмо Синът, и онзи комуто би рачил Синът да го открие.
23. Обърна се после особно към учениците, и рече: Блажени очите, които виждат това което вие видите.
24. Защото ви казвам, че мнозина пророци и царе пожелаха да видят това което вие виждате, и не видяха, и да чуят това що чуете, и не са чули.
25. И, ето, някой законник стана да го изпитва, и казваше: Учителю, какво да правя за да наследя живот вечен?
26. А той му рече: В закона що е писано? как четеш?
27. И той отговори, и рече: "Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичката си сила, и със всичкия си ум, и ближнаго твоего както самаго себе си."
28. И рече му: Право си отговорил; това прави и ще живееш.
29. Но той понеже искаше да оправдае себе си, рече Исусу: И кой е ближният мой?
30. На това отговори Исус и рече: человек някой слязваше от Ерусалим в Иерихон и налетя на разбойници, които, като го обраха и нараниха, отидоха си, и го оставиха полумъртъв.
31. И по случай някой си свещеник слязваше по него път: и като го видя, мина от среща и замина.
32. Подобно и Левит някой, като стигна на това място, дойде, видя, мина от среща и замина.
33. Но един Самарянин като пътуваше дойде до него, и като го видя смили се,
34. и пристъпи та превърза раните му, като възливаше масло и вино; после го възкачи на добитъка си, та го занесе в гостилницата, и пригоди му.
35. И на утрешния ден когато си похождаше, извади та даде два динария гостилнику, и рече му: Пригодявай му: и каквото повече иждивиш аз на връщане ще ти платя.
36. И тъй, от тези тримата кой ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в разбойниците?
37. А той рече: Този който му стори милост. Тогаз Исус му рече: Иди, и ти така прави.
38. И в отиването им влезе Исус в някое село: и жена някоя си на име Марта го прие у дома си.
39. И тя имаше сестра нарицаема Мария, която бе седнала до нозете Исусови и слушаше словото негово.
40. А Марта се мълвеше за многото слугуване; и застана та рече: Господи, не брежиш ли, че сестра ми ме остави сама да слугувам? речи й прочее да ми помогне.
41. Отговори Исус, и рече й: Марто, Марто, грижиш се и мълвиш се за много неща;
42. но едно е потребно; а Мария избра добрата част, която няма да се отнеме от нея.
| 
