1. Говореше още на учениците си: беше някой си богат человек, който имаше домостроител; и го наковладиха нему че разсипва имението му.
2. И повика го и рече му: Що е това което слушам за тебе? дай сметката на домостроителството си; защото не можеш вече да си домостроител.
3. Тогаз домостроителът рече в себе си: Що да сторя? понеже господарът ми отнема от мене домостроителството. Да копая не мога: да прося срам ме е.
4. Разумях що да направя, за да ме приемат в къщите си кога бъда изместен от домостроителството.
5. И повика всекиго от длъжниците на господаря си; и рече на първия: Колко си длъжен на господаря ми?
6. А той рече: Сто вати масло. И рече му: Вземи записката си, и седни скоро та напиши петдесет.
7. После рече другиму: А ти колко си длъжен? И той рече: Сто кори жито. И казва му: Земи си записката и пиши осемдесет.
8. И похвали господарът неправедният домостроител че разумно сторил; защото синовете на този век в своя си род са по-хитри от синовете на виделината.
9. И аз ви казвам: Направете си приятели от богатството на неправдата, за да ви приемат във вечните обиталища когато оскудеете.
10. Верният в малкото, и в многото е верен; а неправедният в малкото, и в многото е неправеден.
11. И тъй, ако в неправедното богатство вие не бидохте верни, кой ще ви повери истинното богатство?
12. И ако в чуждото се не показахте верни, кой ще ви даде вашето?
13. Никой слуга не може на двама господари да слугува; защото или едного ще намрази и другиго ще възлюби, или до едного ще се прилепи и другиго ще презира. Не можете да работите на Бога и на Мамона.
14. Всичко това чуваха и Фарисеите, които бяха сребролюбци; и присмиваха му се.
15. И рече им: Вие сте които показвате себе си праведни пред человеците; но Бог знае сърдцата ви; защото онова което е високо в человеците, то е мерзост пред Бога.
16. Законът и пророците до Иоана бяха; от тогаз царството Божие се благовествува, и всеки се нуди да влезе в него.
17. И по-лесно е небето и земята да преминат, а не една точка от закона да падне.
18. Всеки който напуща жена си, и се оженя за друга, прелюбодействува; и всеки който се ожени за напусната от мъж прелюбодействува.
19. Имаше някой си человек богат, и обличаше се в багреница и висон, и веселеше се всеки ден светло.
20. Имаше пък и някой сиромах на име Лазар който покрит със струпеи лежеше пред вратата му.
21. И желаеше да се насити от трошиците които падаха от трапезата на богатия; но и псетата идваха та лижеха раните му.
22. И дойде време та умря сиромахът; и занесоха го ангелите на лоното Авраамово. Умря и богатият и погребан бе.
23. И в пъкъла, когато беше на мъки, дига очите си и вижда издалеч Авраама, и Лазара в неговите обятия.
24. И той извика и рече: Отче Аврааме, помилвай ме, и проводи Лазара да накваси края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в този пламик.
25. Но Авраам рече: Синко, напомни си че ти си възприел твоите добрини в живота си; така и Лазар злините; а сега той е на утешение, а ти на мъки.
26. И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена пропаст голяма, така що които искат да минат от тука към вас, да не могат, нито пък които са там да преминат към нас.
27. А той рече: Моля ти се прочее, отче, да го пратиш в бащиния ми дом;
28. защото имам петима братя, да им засвидетелствува, щото да не би да дойдат и те на това мъчително място.
29. Казва му Авраам: Имат Моисея и пророците: да слушат тях.
30. А той рече: Не, отче Аврааме; но ако иде някой от мъртвите при тях, ще се покаят.
31. Пак му рече: Ако не слушат Моисея и пророците, не щат се увери нито ако някой си и от мъртвите възкръсне.
| 
