1. А през онези дни излезе заповед от Кесаря Августа да се напише всичката вселенна.
2. Това написване стана първо когато Кириний владееше Сирия.
3. И идеха всички да се написват, всеки в своят си град.
4. А възлезе и Иосиф от Галилея, от града Назарет, в Юдея, в града Давидов, който се нарича Витлеем, (понеже той беше от дома и рода Давидов,)
5. да се напише с Мариам обручената нему жена, която беше непразна.
6. И когато бяха те там, изпълниха се дните й да роди;
7. И роди Сина своего първороднаго, и пови го; и положи го в яслите; защото нямаше място за тях в гостилницата.
8. И по онези места имаше овчари които нощуваха на полето, и вардеха стража през нощ за стадото си.
9. И, ето, ангел Господен застана между тях, и слава Господня ги осия, и уплашиха се със страх голям.
10. И рече им ангелът: Не бойте се, защото, ето, благовествувам ви радост голяма, която ще бъде на всичките люде.
11. Защото днес се роди вам, в града Давидов Спасител, който е Христос Господ.
12. И това ще бъде вам знамение: Ще намерите младенец повит, сложен в яслите.
13. И внезапно с ангелът наедно намери се множество войска небесна които хвалеха Бога и говореха:
14. Слава във вишних Богу, и на земята мир, в человеците благоволение.
15. И щом си отидоха ангелите от тях на небето, человеците, сиреч, овчарите рекоха си един на друг: Да идем прочее до Витлеем, и да видим това що е станало, което Господ ни изяви.
16. И дойдоха на бързо, и намериха Мариам и Иосифа и младенеца че лежеше в яслите.
17. И като видяха, разказаха речите що им се рекоха за това дете.
18. И всички които чуха почудиха се за това което овчарите им казаха.
19. А Мариам съхраняваше всички тези речи, и размисляше за тях в сърцето си.
20. И върнаха се овчарите, хвалеще и славеще Бога, за всичко що чуха и видяха според както им се бе рекло.
21. И като се изпълниха осем дни за да обрежат детето, нарекоха му името Исус, нареченото от ангела преди неговото зачатие в утробата.
22. И като се изпълниха дните за очищението нейно, по закона Моисеев, занесоха го в Ерусалим да го представят пред Господа,
23. както е писано в закона Господен, че "всеки младенец от мъжки пол който отваря ложесна свет на Господа ще се нарече,"
24. и да принесат жертва, според реченото в закона Господен, "две гъргорици, или две гълъбчета."
25. И, ето, имаше някой си человек в Ерусалим, на име Симеон; и този человек беше праведен и благочестив, и чакаше утешението на Израиля; и Дух Светий бе на него.
26. И открито бе нему от Духа Светаго, че нямаше да види смърт преди да види Христа Господня.
27. И дойде по внушението на Духа в храма; и когато родителите внесоха отрочето Исуса да сторят за него по обичаю на закона,
28. той го прие на ръцете си, и благослови Бога, и рече:
29. Нине отпущаш раба си, Владико, според речта си, с миром;
30. защото видяха очите ми твоето спасение,
31. което си приготвил пред лицето на всичките народи;
32. светлина за просвещение на езичниците, и слава на твоят народ Израил.
33. А Иосиф и майка му чудеха се за това що се казваше за него.
34. И благослови ги Симеон, и рече на майка му Мариам: Ето този лежи за падане и за възставане на мнозина в Израил, и белег за противоречие;
35. а на сама тебе меч ще прониже душата ти; за да се открият помишленията на много сърца.
36. Имаше и някоя си Анна пророчица, дъщеря Фануилева, от племето Асирово; тя беше на възраст много остаряла, и живяла бе с мъжа си седем години от девството си.
37. И тя беше вдовица като на осемдесет и четири години, която не се отдалечаваше от храма, дето нощя и деня служеше Богу в пост и молитва.
38. И тя като пристъпи в истото време славословеше Бога, и говореше за него на всички които ожидаха изкуплението в Ерусалим.
39. И като свършиха всичко според закона Господен, върнаха се в Галилея, в града си Назарет.
40. А детето растеше и укрепяваше се духом, и се изпълняше с мъдрост; и благодат Божия бе на него.
41. И ходеха родителите му всяка година в Ерусалим за празника на пасхата.
42. И когато стана той на дванадесет години, като възлязоха по обичаю в Ерусалим за праздника,
43. и като изкараха дните на праздника и се връщаха, детето Исус остана назад в Ерусалим; и не усети Иосиф и майка му.
44. И понеже мислеха да е с дружината, изминаха един ден път, и търсеха го между роднините и познайниците си;
45. и като го не намериха, върнаха се в Ерусалим да го търсят;
46. И след три дни намериха го в храма седнал между учителите, та ги слушаше и попитваше ги.
47. И всички които го чуваха удивяваха се на разума и на отговорите му.
48. И като го видяха смаяха се; и рече му майка му: Синко, що ни стори така? Ето баща ти и аз много оскърбени те търсихме.
49. И рече им: Защо да ме търсите? Не знаете ли че трябва да съм в това което принадлежи на Отца ми?
50. А те не разумяха речта която им рече.
51. И слезе с тях, и дойде в Назарет, и покоряваше им се. А майка му съхраняваше всички тези неща в сърдцето си.
52. А Исус успеваше в мъдрост, и възраст, и благодат пред Бога и человеците.
| 
