1. И в един от ония дни, когато поучаваше той народа в храма и благовествуваше, надойдоха първосвещениците и книжниците наедно със старейшините,
2. та му говореха и рекоха: Кажи ни с коя власт правиш това? или кой е що ти е дал тази власт?
3. Отговори и рече им: Ще ви попитам и аз една реч, и кажете ми.
4. Кръщението Иоаново от небето ли бе, или от человеците?
5. А те си помислиха, и думаха: Ако речем: От небето, ще рече: Защо не повярвахте в него?
6. Ако ли речем: От человеците, всичкий народ с камене ще ни убие; понеже е уверен че Иоан е пророк.
7. И отговориха че не знаят от къде бе.
8. Тогаз Исус им рече: И аз ви не казвам с коя власт правя това.
9. И начна да говори на народа тази притча: Някой си человек насади лозе, и даде го под наем на земледелци, и отиде на чужда страна за много време.
10. И във времето на плодовете проводи едного от слугите си при земледелците, да му дадат от плода на лозето; но земледелците го биха и отпратиха го празден.
11. И повтори да проводи и друг слуга; а те биха и него и обезчестиха го и отпратиха го празен.
12. И пак проводи третаго; но те и него нараниха и изпъдиха.
13. Рече тогаз стопанинът на лозето: Що да сторя? Да проводя любезния си син; може него като видят да се посвенят.
14. Но земледелците като го видяха мислеха в себе си и думаха: Този е наследникът: елате да го убием за да бъде наследството наше.
15. И го изведоха вън от лозето та го убиха. И тъй, какво ще им направи стопанинът на лозето?
16. Ще дойде и ще погуби тези земледелци, и ще даде лозето на други. А тези които чуха рекоха: Дано не бъде!
17. А той ги погледна и рече: Що е това писаното: "Камикът който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла"?
18. Всеки който падне на този камик ще се строши, а връх когото падне, ще го смаже.
19. И поискаха първосвещениците и книжниците да турят ръце на него в този час, защото разумяха че там ката тази притча; но убояха се от народа.
20. И като го извардиха проводиха наветници, които се приструваха че са праведни, с намерение да го уловят в някоя реч та да го предадат на началството и на властта управителева.
21. И те го попитаха и рекоха: Учителю, знаем че право говориш и учиш, и не гледаш на лице, но по истина пътят Божий учиш.
22. Право ли е за нас да даваме дан Кесарю, или не?
23. А той разумя лукавството им, и рече им: Защо ме изкушавате?
24. Покажете ми един динарий. чий образ и надпис има? Отговориха и рекоха: Кесарев.
25. А той им рече: Като е тъй, отдайте Кесаревото на Кесаря, и Божието на Бога.
26. И не могоха да уловят нещо в думата му пред народа; и зачудени за ответа негов, млъкнаха.
27. И пристъпиха някои от Садукеите, които отричат възкресението, и го попитаха,
28. и рекоха: Учителю, Моисей написа нам: "Ако умре на някого брат му който има жена, и умре той безчаден, да вземе брат му жената и да възстави семе на брата си."
29. А имаше седмина братя, и първият взе жена и умря безчаден.
30. И взе вторият жената, и умря и той безчаден.
31. И третият я взе; също така и седмината, и не оставиха чада, и умряха.
32. А подир всичките умря и жената.
33. И тъй във възкресението на кого от тях ще бъде жена? защото и седмината я имаха за жена.
34. А Исус отговори и рече им: чадата на този век женят се и за мъж отиват;
35. а които се сподобят да получат онзи век и възкресението от мъртвите нито се женят нито за мъж отиват:
36. защото не могат вече ни да умрат, понеже са равноангелни; и като са синове на възкресението, синове Божии са.
37. А това че мъртвите възкръсват, и Моисей го изяви при къпината когато назоваваше Господа "Бога Авраамова, и Бога Исаакова, и Бога Яковова."
38. А Бог не е Бог на мъртвите, но на живите; защото всички са живи при него.
39. И отговориха някои от книжниците и рекоха: Учителю, ти добре рече.
40. И не смееха вече нищо да го попитат.
41. И Рече им: Как казват че Христос е син Давидов?
42. кога сам Давид казва в книгата Псаломска: "Рече Господ Господу моему: Седни отдясно ми
43. докле положа враговете ти подножие на нозете ти."
44. И тъй, Давид го нарича Господ; а как е син негов?
45. И когато всичкий народ слушаше, той рече на учениците си:
46. Пазете се от книжниците, които искат да ходят пременени, и обичат поздравления по пазарите, и предните седалища в съборищата, и първите места по вечерянията;
47. които изпояждат домовете на вдовиците, и за причина правят дълги молитви. Те ще приемат по-голямо осъждение.
| 
