1. И станаха всичкото множество, и заведоха го при Пилата.
2. И начнаха да го обвиняват, и казваха: Тогова го намерихме че развращава народа, и не оставя да дават дан на Кесаря, и казва себе си че е Христос (помазаник), цар.
3. А Пилат го попита, и рече: Ти ли си царят Юдейски? А той отговори и рече му: Ти право казваш.
4. И Пилат рече на първосвещениците и на народа: Аз не намервам никоя вина в тогоз человека.
5. А те насилваха, и казваха че: Смущава народа, понеже поучава по всичка Юдея, като е начнал от Галилея до тука.
6. А Пилат, като чу Галилея, попита да ли е Галилеянин человекът.
7. И като разбра че е от Иродовата държава, проводи го до Ирода, който беше и той в Ерусалим през тия дни.
8. А Ирод като видя Исуса възрадва се много, защото искаше отдавна да го види, понеже слушаше много работи за него; и надееше се да види някое знамение да става от него.
9. И питаше го с много речи; но той му нищо не отговори.
10. А първосвещениците и книжниците стояха та го обвиняваха силно.
11. Но Ирод със своите си войни, след като го унижи и му се поруга, облече го в дреха светла и проводи го пак на Пилата.
12. В онзи ден Пилат и Ирод се сприятелиха по между си; защото изпърво имаха враждина по между си.
13. А Пилат свика първосвещениците и началниците и народа
14. и рече им: Доведохте ми тогоз человека като че отвращава народа; и, ето, аз пред вас го изпитах, и не намерих в тогоз человека ни една вина от колкото го обвинявате.
15. Нито пък Ирод намери; защото ви пратих до него; и, ето, нищо достойно за смърт няма да е сторил.
16. И тъй, ще го накажа и ще го пусна.
17. А нужда имаше да им пуща на всеки праздник едного от запрените.
18. Но всички изедно извикаха и казваха: Махни тогоз, а пусни ни Варава
19. (който за някоя размирица що беше станала в града, и за убийство, хвърлен бе в тъмница).
20. И пак възгласи Пилат и искаше да пусне Исуса.
21. А те викаха и казваха: Разпни го, разпни го.
22. А той и третия път им рече: че какво зло е сторил той? Аз никоя вина за смърт не намервам в него; и тъй, като го накажа ще го пусна.
23. Но те наваляха с големи викове, и искаха да бъде разпнат; и тяхните гласове и първосвещеническите превъзмогоха.
24. И Пилат реши да им бъде щението,
25. и пусна им когото поискаха, запреният за размирство и убийство, а Исуса предаде на волята им.
26. И когато го поведоха вън, уловиха Симона някого си Киринейца, който си идеше от полето, и натовариха на него кръста да го носи подир Исуса.
27. И вървяха след него много множество народ, и жени, които и плачеха и жалеха за него.
28. А Исус се обърна към тях и рече: Дъщери Ерусалимски, недейте плака за мене; но за вас си и за чадата ваши плачете;
29. защото ето, идат дни в които ще рекат: Блажени неплодните, и утробите които не са раждали, и съсците които не са кърмили.
30. Тогаз ще начнат да казват на горите: Паднете върх нас, и на планините: Покрийте ни.
31. Защото ако правят това със суровото дърво, какво ще бъде със сухото?
32. А караха и други двамина с него, които бяха злодейци, да ги затрият.
33. И когато дойдоха на мястото, което се нарича Лобно, там разпнаха него и злодейците, едного отдясно а другиго отлево.
34. А Исус казваше: Отче, прости им, защото не знаят що правят. И като делеха дрехите му метнаха жребие.
35. И стоеше народът та гледаше; а заедно с него и началниците ругаеха се и казваха: Други избави: да избави себе си ако е той Христос, избраният Божий.
36. Подиграваха му се още и войните като пристъпваха до него та му подаваха оцет
37. и казваха: Ако си ти Цар Юдейски, избави себе си.
38. А имаше и надпис над него отгоре, написан с писмена Гръцки, Римски, и Еврейски: ТОЗИ Е ЦАРЪТ ЮДЕЙСКИ.
39. И един от обесените злодейци хулеше го и казваше: Ако си ти Христос, избави себе си и нас.
40. А другият отговори и му запретяваше и казваше: Ни от Бога ли не се боиш ти, който си в истото осъждение?
41. И ние праведно сме осъдени, защото възприимаме достойното на това що сми сторили; а този нищо зло не е сторил.
42. И казваше на Исуса: Помени ме, Господи, когато дойдеш в царството си.
43. И рече му Исус: Истина ти казвам, днес ще бъдеш с мене в рай.
44. А беше къде шестия час, и стана тъма по всичката земя до деветия час;
45. и потъмня слънцето, и завесата на храма се раздра през сред.
46. И извика Исус с голям глас и рече: Отче, в твоите ръце предавам духа си. И това като рече издъхна.
47. И като видя стотникът станалото, прослави Бога и казваше: Наистина този человек бе праведен.
48. А всичките народи които бяха надошли да гледат, като виждаха това което стана, връщаха се биещи се в гърди.
49. А всичките негови познайници, и жените които бяха дошли след него от Галилея, стояха от далеч и гледаха това.
50. И, ето, человек някой на име Иосиф който беше съветник человек благ и праведен,
51. (той не беше съгласен със съвета и делото им,) от Ариматея, град Юдейски, който и сам ожидаше царството Божие,-
52. той дойде при Пилата и поиска тялото Исусово.
53. И като го сне, обви го с плащаница, и положи го в гроб изсечен в камик дето никой никога не бе лежал.
54. И денът беше петък, на присъмнуване в събота.
55. Последваха още и жените които бяха дошли с него от Галилея, и видяха гроба, и как бе положено тялото негово.
56. И като се върнаха, приготвиха аромати и миро; и в съботата според заповедта почиваха.
| 
