1. А Исус пълен с Духа Светаго върна се от Иордан, и отведен биде Духом в пустинята;
2. и там беше четиридесет дни изкушаван от дявола. И не яде нищо през тези дни;: и като се изминаха те, напокон огладня.
3. И рече му дяволът: Ако си Син Божий, речи на този камик да стане хляб.
4. И отвеща му Исус и рече: Писано е, че "не само с хляб ще живее человек, но с всяко слово Божие."
5. И като го възведе дяволът на една планина висока, показа му всичките царства на вселенната в една минута време.
6. И рече му дяволът: Тебе ще дам всичката тази власт и славата им; защото е мене предадена, и давам я комуто ща.
7. И тъй, ако се поклониш ти пред мене, твое ще бъде всичко това.
8. И отговори му Исус и рече: Махни се от мене, Сатано; защото е писано: "Господу Богу твоему да се поклониш, и само нему да послужиш."
9. И заведе го в Ерусалим, и постави го на крилото на храма, и рече му: Ако си Син Божий, хвърли се от тука долу;
10. защото е писано: "На ангелите си ще заповяда за тебе да те упазят,
11. и на ръце ще те подигат за да не препънеш о камик ногата си."
12. И отговори Исус и рече му: Речено е: "Да не изкусиш Господа Бога твоего."
13. И като свърши всяко изкушение дяволът, отстъпи от него до време.
14. А Исус със силата на Духа върна се в Галилея; и слух излезе за него по всичката околност.
15. И той поучаваше по съборищата им, и се прославяваше от всичките.
16. И дойде в Назарет, дето беше отхранен, и влезе по обичая си в съборището съботен ден, и стана да чете.
17. И подадоха му книгата на пророка Исая; и като разгърна книгата, намери това място, дето бе писано:
18. "Дух Господен е на мене, защото ме помаза да благовествувам на сиромасите; проводи ме да изцеля съкрушените сърдцем, да проповядам на пленниците освобождение и на слепите прогледване, да пусна угнетените в свобода,
19. да проповядам благоприятната Господня година.
20. И като сгъна книгата, даде я на слугата и седна, а очите на всичките в съборището бяха се взрели в него.
21. И начна да им говори: Днес се изпълни това писание във вашите уши.
22. И всички му засвидетелствуваха и чудеха се за думите на благодатта що излязваха из устата му и думаха: Не е ли този синът Иосифов?
23. И рече им: Без друго ще ми кажете тази притча: Лекарю, изцери се сам си; което сме чули че е станало в Капернаум, стори и тука в отечеството си.
24. И пак рече: Истина ви казвам че никой пророк не е приет в отечеството си.
25. И наистина ви говоря, много вдовици бяха в Израиля във времето на Илия когато се затвори небето за три години и шест месеца, в което време стана глад голям по всичката земя;
26. и ни при една от тях не бе проводен Илия, тъкмо в Сарепта Сидонска при една вдовица жена.
27. И мнозина прокажени имаше във времето на Елисея пророка в Израил; и никой от тях не бе очистен, тъкмо Нееман Сирианинът.
28. Това като чуха тези които бяха в съборището всички се изпълниха с ярост,
29. и станаха та го изкараха вън из града и заведоха го при краят на ръта на който градът им беше съграден, за да го низринат.
30. Но той мина изпомежду им и отиваше си.
31. И слезе в Капернаум, град Галилейски; и поучаваше ги в съботните дни.
32. И удивяваха се за учението му, защото неговото слово беше с власт.
33. И в съборището имаше един человек, който имаше дух на нечист бяс; и извика с глас голям,
34. и казваше: Остави! що имаш ти с нас, Исусе Назарянине? Дошел си да ни погубиш ли? Зная те кой си, Светий Божий.
35. И запрети му Исус и рече: Млъкни, и излез из него. И бесът го тръшна насред и излезе из него без да го повреди никак.
36. И смаяха се всички, и разговаряха се помежду си и думаха: Що е това слово че той със власт и сила повелява на нечистите духове, и излязват?
37. И разнесе се слух за него по всичките околни места.
38. И като стана от съборището влезе в дома Симонов; и тъщата Симонова беше я хванала огница, и молиха го за нея.
39. И той застана над нея и запрети на огницата; и остави я; и тоз час стана тя и слугуваше им.
40. И когато залязваше слънцето, всички които имаха болнави от всякакви болести, доведоха ги при него; а той като възложи ръце на всякого едного от тях, изцели ги.
41. От мнозина още и бесове изхождаха с кресък, и казваха: Ти си Христос Син Божий. И запрещаваше им и ги не оставяше да говорят, понеже го познаваха че е Христос.
42. И като стана ден, излезе и отиде в пусто място; и народът го диреше, и дойдоха при него, и задържаваха го да си не иде от тях.
43. А той им рече: че и в другите градове трябва да благовестя царството Божие; понеже на това съм проводен.
44. И проповядваше в съборищата Галилейски.
| 
