1. И в първата събота след вторият ден на пасхата, минуваше той през сеидбите, и учениците му късаха класовете, и ядяха, като ги стриваха с ръце.
2. А някои си от Фарисеите рекоха им: Защо правите което не е простено да се прави в събота?.
3. И отговори Исус и рече им: Не сте ли чели ни това което стори Давид когато огладня той и които бяха с него,
4. как влезе в Божия дом, и взе хлябовете на предложението и яде, и даде и на онези които бяха с него, които хлябове не бе простено да ги ядат други тъкмо едните свещеници?
5. И казваше им, че Син человечески е господар и на съботата.
6. И пак в друга събота влезе в съборището, и поучаваше; и имаше там някой си человек, комуто дясната ръка бе суха.
7. И съгледваха го книжниците и Фарисеите да ли в събота ще го изцели, за да намерят обвинение против него.
8. Но той знаеше помислите им, и рече на человека със сухата ръка: Стани та се изправи на сред. И той стана и се изправи.
9. Тогаз им рече Исус: Ще ви попитам нещо: Що трябва да прави някой в събота? добро ли или зло да прави? да спаси ли душа, или да погуби?
10. И като ги изгледа всичките, рече на человека: Простри ръката си. И той стори така: и ръката му стана здрава както другата.
11. А те се изпълниха с буйство, и разговаряха се помежду си що да сторят на Исуса.
12. През онези дни пак излезе на гората да се помоли; и цяла нощ бе там на молба към Бога.
13. И като стана ден призова учениците си; и избра от тях дванадесет, които и нарече апостоли:
14. Симона, когото и наименува Петър, и Андрея брата му, Якова и Иоана, Филипа и Вартоломея,
15. Матея и Тома, Якова Алфеева, и Симона нарицаемаго Зилота,
16. Юда брата Яковов и Юда Искариотскаго, който и стана предател.
17. И като слезна с тях, спря се на едно място равно; и там бяха мнозина от учениците негови, и голямо множество народ от всичка Юдея и Ерусалим, и от приморието Тирско и Сидонско, които бяха дошли да го послушат и да се изцелят от болестите си,
18. и страдащите от нечисти духове; и всички се изцеляваха.
19. И всичкият народ искаше да се допря до него, защото сила излязваше из него и изцеляваше всичките.
20. И той подигна очите си към учениците си и казваше: Блажени вие сиромаси; защото е ваше царството Божие.
21. Блажени които гладувате сега; защото ще се наситите. Блажени които плачете сега; защото ще се разсмеете.
22. Блажени сте когато ви възненавидят человеците, и когато ви отлъчат и похулят, и пронесат името ви като зло, поради Сина человеческаго.
23. Възрадвайте се в онзи ден и възиграйте; защото, ето, заплатата ваше е много на небеса, понеже бащите им така правеха на пророците.
24. Но горко на вас богатите, защото приимате вече утешението си.
25. Горко на вас наситените; защото ще изгладнеете. Горко на вас които се смеете нине; защото ще жалеете и ще плачете.
26. Горко вам когато всички человеци ви позахвалят, защото бащите им така правеха на лъжливите пророци.
27. Но вам които слушате казвам: Любете враговете ваши, добро правете на онези които ви ненавиждат,
28. благославяйте онези, които ви кълнат, и молете се за онези които ви правят пакост.
29. На тогоз който те удари по страната на лицето, обърни и другата, и от тогоз който ти взема дрехата не спирай и ризата си.
30. Всекиму който би ти поискал дай; и от тогоз който взема твоите неща не си ги искай.
31. И както искате да правят человеците вам, така и вие правете тям.
32. И ако любите онези които любят вас, каква благодат имате? защото и грешниците любят любящите тях.
33. И ако правите добро на онези които вам правят добро, каква благодат имате? защото и грешниците правят същото.
34. И ако давате на заем на тези от които се надеете пак да вземете, каква благодат имате? защото и грешни на грешни заемат за да вземат пак равното.
35. Но вие любете враговете ваши, и добро правете, и на заем давайте без да се надеете за никое назад възприемане; и ще бъде вашата заплата много, и ще бъдете синове на Вишнаго; защото той е благ към неблагодарните и злите.
36. Бъдете прочее милосерди както и Отец ваш е милосерд.
37. И не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма бъдете осъдени; прощавайте, и простени ще бъдете;
38. давайте и ще ви се даде; мяра добра, натъпкана, стресена, и препълнена ще ви дадат в пазухата ви; защото с истата мяра с която мерите ще ви се възмери.
39. Рече им още една притча: Да ли може сляп слепого да води? Не щат ли падна и двамата в ямата?
40. Няма ученик по-горен от учителя си: а всеки ученик усъвършенствуван ще бъде както учителят си.
41. И защо гледаш съчицата която е в окото на брата ти, а гредата която е в твоето око не съзираш?
42. Или как можеш да речеш на брата си: Брате, остави да извадя съчицата, която е в окото ти, кога ти сам не видиш гредата която е в твоето око? Лицемере! извади първом гредата из окото си, и тогаз щеш видя чисто за да извадиш съчицата която е в окото на брата ти.
43. Защото няма добро дърво което прави лош плод, нито лошо дърво което прави плод добър;
44. понеже всяко дърво от своя плод се познава; защото не берат от трънки смокини, нито късат от къпина грозде.
45. Добрият человек от доброто съкровище на сърцето си износя доброто; и злият человек от злото съкровище на сърцето си износя злото; защото от препълнянето на сърцето говорят неговите уста.
46. И защо ме зовете: Господи, Господи, а не правите това, което казвам?
47. Всеки който иде при мене, и слуша моите думи, и ги прави, ще ви покажа кому е подобен.
48. Подобен е на человек що зида къща, който изкопа и задълбочи, и положи основа на камик; и когато стана наводнение, нападна реката върх онази къща, и не можа да я поклати; защото беше основана на камик.
49. А който слуша и не прави, подобен е на человек който е съзидал къща на земята без основа; върх която нападна реката, и на часа падна, и стана срутяването на тази къща голямо.
| 
