1. И наближават в Ерусалим, във Витфагия и Витания, при Елеонската гора, проважда двама от учениците си,
2. и казва им: Идете в селото което е на среща ви, и щом влезете в него ще намерите ждребе вързано, на което никой человек не е възседал; развържете и доведете го.
3. И ако ви рече някой: Защо правите това? кажете че на Господа трябва; и тутакси ще го проводи тука.
4. И отидоха, и намериха ждребето вързано до вратата вън при край пътя, и отвързваха го.
5. И някои от стоещите там казваха им: Що правите та развързвате ждребето?
6. А те им рекоха, както поръча Исус; и оставиха ги.
7. И доведоха ждребето при Исуса и намятаха на него дрехите си, и възседна на него.
8. И мнозина постлаха дрехите си по пътя; други пак режеха клоне от дърветата и постилаха по пътят.
9. И тези които вървяха отпред, и тези които отподире идеха, викаха и казваха: Осанна, благословен който иде в името Господне.
10. Благословено царството на отца нашего Давида, което иде в името Господне, Осанна във вишних.
11. И влезе Исус в Ерусалим и в храма, и като разгледа всичко, понеже времето беше вече късно, излезе във Витания с дванадесетте.
12. И на утринта, когато излязоха из Витания, огладня.
13. И като видя издалеч смоковница що имаше листе, дойде дано би намерил нещо на нея, и като дойде до нея, не намери нищо тъкмо едни листе; защото не беше време на смокините.
14. И отговори Исус и рече й: Никой вече до века да не яде плод от тебе. И слушаха това учениците му.
15. И дойдоха в Ерусалим; и като влезе Исус в храма, начна да изпъжда онези които продаваха и купуваха в храма, и трапезите на среброменителите, и столовете на онези, които продаваха гълъби, претури.
16. И не допущаше да пренесе някой никакъв съсъд през храма.
17. И поучаваше и казваше им: Не е ли писано: Домът ми ще се нарича дом на молитва за всичките народи? а вие го направихте "вертеп разбойнически."
18. И чуха книжниците и първосвещениците, и търсеха как да го погубят; защото му се боеха; понеже всичкий народ се удивяваше на учението негово.
19. И като мръкна, излезе вън от града.
20. И сутринта когато минуваха, видяха смоковницата изсъхнала от корен.
21. И усети се Петър, и казва му: Рави, виж, смоковницата която прокле ти изсъхнала.
22. А Исус отговори и казва им: Имайте вяра в Бога.
23. Защото истина ви казвам, че който рече на тази гора: Дигни се и хвърли се в морето, и не се подвои в сърцето си, но повярва че онова което казва сбъдва се, ще му бъде все що би рекъл.
24. За това ви казвам: Всичко каквото в молбата си просите, вярвайте че ще получите, и ще ви бъде.
25. И когато стоите да се молите, прощавайте, ако имате нещо върху някого, за да ви прости и Отец ваш който е на небеса вашите съгрешения.
26. Но ако вие не прощавате, нито Отец ваш който е на небеса ще ви прости съгрешенията ваши.
27. И идват пак в Ерусалим; и когато ходеше в храма, идват при него първосвещениците и книжниците и старейшините.
28. И казват му: С коя власт правиш това? и кой ти даде тази власт да струваш това?
29. А Исус отговори и рече им: Ще ви попитам и аз една реч; и отговорете ми, и ще ви кажа с коя власт правя това.
30. Кръщението Иоаново от небето ли беше, или от человеците? Отговорете ми.
31. И размишляваха в себе си и думаха: Ако речем: От небето, ще рече: А защо не повярвахте в него?
32. Но ако речем: От человеците,- боеха се от народа; защото всички имаха Иоана че бе наистина пророк.
33. И отговориха и рекоха на Исуса: Не знаем. Тогаз Исус отговори и рече им: Нито аз ви казвам с коя власт правя това.
| 
