1. По онова време чу Ирод четверовластник слухът Исусов,
2. и рече на слугите си: Този е Иоан Кръстител; той е възкръснал от мъртвите, и за това действуват силите чрез него.
3. Защото Ирод като хвана Иоан, върза го, и тури го в тъмница, заради Иродиада жената на брата си Филипа.
4. защото Иоан му казваше: Не ти е простено да имаш нея.
5. И искаше да го убие, но се убоя се от народа; защото го имаха като пророк.
6. И когато празднуваха в деня на рождеството Иродово, дъщерята Иродиадина игра насред, и угоди на Ирода.
7. За това с клетва се врече да й даде каквото би му поискала.
8. А тя, нагласена от майка си; Дай ми, казва, тука на блюдо главата на Иоана Кръстителя.
9. И оскърби се царят, но заради клетвата и заради седещите с него заедно повеле да й се даде.
10. И проводи да посече Иоана в тъмницата.
11. И донесоха главата му на блюдо, и дадоха я на момичето; и занесе я на майка си.
12. А учениците му дойдоха та дигнаха тялото, и го погребаха, и дойдоха та казаха на Исуса.
13. И като чу това Исус отиде от там с ладия в пусто място самичък; и като разбра народът, отидоха след него пеши от градовете.
14. И като излезе Исус, видя народ много, и смили се за тях, и изцели болните им.
15. А като стана вечер, дойдоха при него учениците му и рекоха; Пусто е мястото, и времето вече мина; разпусни народа, да идат по селата да си купят за ядене.
16. А Исус им рече: Не им трябва да идат; дайте им вие да ядат.
17. А те му казват: Нямаме тука освен пет хляба и две риби.
18. А той рече: Донесете ми ги тука.
19. И като повеле на народа да насядат на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна на небето, и благослови; и като преломи, даде хлябовете на учениците, а учениците на народа.
20. И ядоха всички, и наситиха се; и дигнаха изостаналото от укрухите, дванадесет коша пълни.
21. А онези които ядоха бяха до пет хиляди мъже, освен жени и децата.
22. И тоз час принуди Исус учениците си да влязат в ладията, и да идат преди него отвъд, докато разпусне народа.
23. И като разпусна народа, възлезе на гората насаме да се помоли. И като стана късно, там бе самичък.
24. А ладията бе вече всред морето, обуряваема от вълните; защото вятърът бе противен.
25. А в четвъртата стража на нощта Исус отиде къде тях, и вървеше по морето.
26. И като го видяха учениците че върви по морето, смутиха се и думаха че е призрак, и от страх извикаха.
27. Тоз час Исус им проговори и рече: Дързайте! аз съм: не бойте се.
28. Отговори Петър и рече му: Господи, ако си ти, повели ми да дойда при тебе по водата.
29. А той рече: Дойди. И като слезе от ладията Петър вървеше по водата да дойде при Исуса.
30. Но понеже виждаше вятъра силен, уплаши се, и, като начна да потъва, извика и рече: Господи, избави ме.
31. И тутакси Исус простря ръка, улови го, и каза му: Маловере, защо си се усъмнил?
32. И от как влязоха в ладията, утихна вятърът.
33. А които бяха в ладията, дойдоха та му се поклониха и думаха: Наистина Син Божий си.
34. И преминаха та дойдоха в земята Генисаретска.
35. И щом го познаха тамошните человеци, разпроводиха по всичката онази околност, и доведоха при него всичките болни;
36. и молеха го да се допрат само до полите на дрехите му; и колкото се допряха оздравяха.
| 
