1. И на сутринта всичките първосвещеници и старейшини народни сториха съвет против Исуса, да го убият.
2. И като го вързаха, заведоха го и предадоха го на управителя Понтийскаго Пилата.
3. Тогаз Юда, който го предаде, като видя че бе осъден разкая се и върна тридесетте сребърници на първосвещениците и старейшините,
4. и казваше: Съгреших че предадох кръв неповинна. А те рекоха: Нам що ни е? Гледай ти.
5. И като хвърли сребърниците в храма, излезе и отиде та се обеси.
6. А първосвещениците взеха сребърниците, и рекоха: Не е простено да ги турим в храмската каса; понеже са цена на кръв.
7. И като се съветваха, купиха с тях нивата грънчарска, за погребване на странни.
8. За това се нарече онази нива Кръвна нива и до днес.
9. Тогаз се изпълни реченото от Иеремия пророка, който казва: И взеха тридесетте сребърници, цената на оцененият, когото оцениха от синовете Израилеви,
10. и дадоха ги за грънчарската нива, според както ми Господ заповяда.
11. А Исус застана пред управителя; и попита го управителът, и казваше: Ти ли си царят на Юдеите? А Исус му рече: Ти казваш.
12. И когато го обвиняваха първосвещениците и старейшините, нищо не отвещаваше.
13. Тогаз му казва Пилат: Не чуеш ли колко свидетелствуват на връх тебе?
14. И не му отговори на нищо ни една реч, така щото управителят се много чудеше.
15. А на праздника имаше обичай управителът да пуща на народа едного от запрените, когото би поискали.
16. А имаха тогаз прочут някого си запрян, на име Варава.
17. И тъй като бяха събрани, рече им Пилат: кого искате да ви пусна? Варава ли, или Исуса, нарицаемаго Христа?
18. Понеже знаеше че от завист го предадоха.
19. И когато седеше той на съдейския престол, проводи до него жена му и казваше: Да не струваш нищо на тогоз праведника; защото много пострадах днес на сън за него.
20. А първосвещениците и старейшините нагласиха народа да изпросят Варава, а Исус да погубят.
21. Отговори управителът и рече им: Кого искате от двата да ви пусна? А те рекоха: Варава.
22. Казва им Пилат: Но какво да правя Исуса, нарицаемаго Христа? Казват му всичките: Да се разпне.
23. А управителят каза: че какво зло е сторил? А те много повече викаха, и казваха: Да се разпне.
24. И като видя Пилат че нищо не ползува, но повече мълва бива, взе вода, оми си ръцете пред народа, и казваше: Неповинен съм аз от кръвта на тогоз праведника; вие да видите.
25. И отговори всичкий народ и рече: Неговата кръв на нас да бъде и на чадата наши.
26. Тогаз им пусна Варава; а Исуса би, и предаде го на разпятие.
27. Тогаз войните управителеви, оттеглиха Исуса в преторията, и събраха против него всичкия полк.
28. И съблякоха го та го облякоха с една червена дълга дреха.
29. И сплетоха венец от тръне та го наложиха на главата му, и тръст в десницата му; и коленичиха пред него, та му се поругаваха и казваха: Радвай се, Царю Юдейски!
30. И като го заплюваха, взеха тръста, и удряха го по главата.
31. И като му се поругаха, съблякоха му дългата дреха та го облякоха с неговите дрехи; и го закараха да го разпнат.
32. И на излязване намериха человек Киринеянин, на име Симон; него накараха да носи кръста му.
33. И като стигнаха на мястото нарицаемо Голгота, което се тълкува Лобно Място,
34. дадоха му да пие оцет размесен със жлъчка; и щом вкуси, не рачеше да пие.
35. И като го разпнаха, споделиха си дрехите му, и хвърлиха жребие; [за да се сбъде реченото от пророка: "Разделиха дрехите ми помежду си, и за облеклото ми хвърлиха жребие."]
36. И седяха та го пазеха там.
37. И възложиха над главата му обвинението му написано: ТОЗИ Е ИСУС ЦАРЪТ ЮДЕЙСКИ.
38. Тогаз бидоха разпнати с него двама разбойници, един от дясно, и един от ляво.
39. А онези които минуваха от там хулеха го, и киваха с глави,
40. и думаха: Ти, който разоряваш храма и за три дни го пак съграждаш, спаси себе си; ако си Син Божий, слез от кръста.
41. Подобно и първосвещениците с книжниците и старейшините ругаеха му се, и казваха:
42. Други е избавил, а пък себе си не може да избави. Ако е Цар Израилев, нека слезе сега от кръста, и ще повярваме в него.
43. Упова на Бога, нека го избави сега, ако го иска; понеже каза: Божий син съм.
44. С това истото го укоряваха и разпнатите с него разбойници.
45. А от шестия час стана тъма по всичката земя, до деветия час.
46. А около деветия час извика Исус с голям глас, и казваше; Или, Или, лама савахтани? то ест: Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?
47. И някои от стоящите там, като чуха, думаха: Илия зове той.
48. И тутакси един от тях се завтече, и взе гъба, та я напълни с оцет и я обви на тръст, и даваше му да пие.
49. А другите казваха: Остави да видим да ли ще дойде Илия да го избави.
50. А Исус, като извика пак с голям глас, издъхна.
51. И ето завесата на храма раздра се на две от горе до долу, и земята се потресе, и каменете се разпукнаха.
52. и гробовете се разтвориха, и много телеса на умрелите светии възстанаха,
53. и като излязоха от гробовете, след неговото възкресение, влязоха в светия град, и явиха се на мнозина.
54. А стотникът и с него които пазеха Исуса, като видяха землетресението и все що стана, уплашиха се много, и думаха: Истина Син Божи бе този.
55. Там бяха още и гледаха издалеч жени много, които бяха последвали Исуса от Галилея, и му слугуваха;
56. между които беше Мария Магдалина, и Мария майката на Якова и на Иосия, и майката на синовете Зеведееви.
57. И когато стана вечер, дойде един богат человек от Ариматея, на име Иосиф, който и сам беше се учил при Исуса.
58. Той дойде при Пилата, и поиска тялото Исусово. Тогаз Пилат повеле да му се даде тялото;
59. И като взе Иосиф тялото, обви го в чиста плащаница,
60. и положи го в новия свой гроб, който бе изсекъл в камика, и като привали камик голям на гроба на вратата, отиде си.
61. А там беше Мария Магдалина и другата Мария, та седяха срещу гроба.
62. И на утринта, която е след петъка, събраха се първосвещениците и Фарисеите при Пилата,
63. и казваха: Господарю, напомнихме си че онзи измамник, когато бе още жив, рече: След три дни ще възкръсна.
64. Повели прочее да се заварди гробът до третия ден, да не би учениците му да дойдат през нощ да го откраднат, и рекат на народа: Възкръсна от мъртвите; и ще бъде сетната измама по-лоша от първата.
65. Рече им Пилат: Имате стража; идете, завардете както знаете.
66. И те отидоха та завардиха гроба, запечатаха камика, и поставиха стража.
| 
