1. А когато слезе от гората, последваха го народ много.
2. И, ето, един прокажен дойде, кланяше му се и говореше: Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш.
3. Тогаз Исус простря ръката си, допря се до него и каза: Искам, бъди очистен; и тоз час очисти му се проказата.
4. И казва му Исус: Гледай да не кажеш никому; но иди, покажи себе си свещенику, и принес дара, който е Мойсей повелел за свидетелство тям.
5. А когато влезе Исус в Капернаум, пристъпи при него някой си стотник, та му се молеше,
6. а казваше: Господи, момчето ми лежи у дома разслабено, и мъчи се зле.
7. Казва му Исус: Аз ще дойда и го изцеля.
8. Отговори стотникът и рече му: Господи! не съм достоен да влезеш под стрехата ми; но речи само реч, и ще оздравее момчето ми.
9. Защото и аз съм человек под власт, и имам подчинени на себе си войни; и казвам на тогози: Иди, и отхожда; и на другиго: Дойди, и дохожда; и на слугата си: Стори това, и струва го.
10. И като чу Исус, почуди се, и рече на ония които идеха след него: Истина ви казвам: Нито в Израиля съм намерил толкози вяра.
11. И пак ви казвам, че мнозина от изток и запад ще дойдат, и ще насядат с Авраама, и Исаака и Якова в царство небесно;
12. а синовете на царството ще бъдат изпъдени в най-външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
13. И рече Исус на стотника: Иди, и както си повярвал, нека ти бъде. И оздравя момчето му в същия час.
14. И когато дойде Исус в Петровата къща, видя че тъща му лежеше болна от огница.
15. И похвана я за ръката, и огницата я остави; и стана, та им служеше.
16. И когато се свечери, доведоха му мнозина беснуеми, и изпъди духовете с една реч, и колкото болни имаше изцели ги:
17. да се сбъде реченото чрез пророка Исая, който казва: Той взе на себе си нашите немощи, и болестите наши понесе.
18. И като видя Исус много народ около себе си, повеле да минат отвъд.
19. И пристъпи един книжник, та му рече: Учителю! ще дойда след тебе, където идеш.
20. Казва му Исус: Лисиците си имат легла, и птиците небесни гнезда; а Син человеческий няма де глава да подклони.
21. А друг от неговите ученици рече му: Господи, дозволи ми първом да ида и да погреба отца си.
22. Но Исус му рече: Върви след мене, и остави мъртвите да погребат мъртвите си.
23. И когато влезе в ладията, учениците му влязоха след него.
24. И ето, буря голяма биде на морето, така щото вълните покриваха ладията: а той спеше.
25. И пристъпиха учениците му та го събудиха и казаха: Господи! спаси ни; погинваме.
26. А той им казва: Що сте страхливи, маловери? Тогаз стана, запрети на ветровете и на морето, и тишина голяма биде.
27. А человеците се чудеха и казваха: Какъв е този, че и ветровете и морето го послушват?
28. И като дойде той отвъд в Гаргесинската земя, срещнаха го двама беснуеми, които излязоха из гробищата, твърде свирепи, така щото никой не можеше да мине през онзи път.
29. И ето, извикаха и казваха: Що имаш ти с нас, Исусе, Сине Божий? дошел си тука преди време ли да ни мъчиш?
30. А на далеко от тях имаше стадо от много свине, което пасеше.
31. И бесовете му се молеха и казваха: Ако ни изпъдиш, дозволи ни да отидем в стадото на свинете.
32. И рече им: Идете. И те, щом излязоха, отидоха в стадото на свинете; и ето, всичкото стадо на свинете устреми се през стръмнината в морето, и погинаха в водата.
33. А свинопасците побягнаха, и като дойдоха в града, известиха всичко, и това що стана с беснуемите.
34. И ето, цял град излезе да посрещне Исуса, и като го видяха, помолиха му се да отиде от техните предели.
| 
