1. По-добре залък сух и мир с него,\blgpar Нежели дом пълен от жертви с разпря.
2. Благоразумний раб ще властвува над син който докарва срам,\blgpar И ще вземе дял от наследието между братя.
3. Горнилото е за среброто, и пещта за златото;\blgpar А Господ опитва сърдцата.
4. Злотворецът слуша беззаконните устни:\blgpar Лъжецът дава ухо на злия език.
5. Който се присмива на сиромаха безчести Създателя му:\blgpar Който се радва на бедствия няма да остане ненаказан.
6. чада на чада са венец на старците,\blgpar И слава на чадата бащите им.
7. Устни изящни не приличат на безумен, -\blgpar Много по-малко лъжливи устни на началник.
8. Дарът е като многоценен камик в очите на оногоз който го има:\blgpar Дето се обърне той успява.
9. Който покрива престъпление търси любов;\blgpar Но който разказва работата раздвоява най-тесни приятели.
10. Обличението прави повече впечатление на благоразумен,\blgpar Нежели сто бича на безумен.
11. Злият търси само крамоли;\blgpar За то жесток вестител ще се проводи против него.
12. Нека срещне человека мечка лишена от чадата си,\blgpar А не безумен в буйството си.
13. Който въздава зло за добро,\blgpar Злото не ще се отдалечи от дома му.
14. Наченването на разпря е като кога отваря някой път на вода;\blgpar За то престани от препирането доде не се е разпалило.
15. Който оправдава нечестив,\blgpar И който осъжда праведен,\blgpar И двата са мерзост Господу.
16. Що ползува цената в ръката на безумен\blgpar За да купи мъдрост, като няма ум?
17. Приятел обича всякога;\blgpar И брат се ражда за нуждно време.
18. человек оскуден от ум дава ръка,\blgpar И става поручник за приятеля си.
19. Който обича прения обича съгрешения:\blgpar Който прави високи вратата си търси пагуба.
20. Строптивий в сърдце не намерва добро;\blgpar И развращений в език пада в нещастие.
21. Който ражда безумен, за скърб му е;\blgpar И отецът на глупавия радост не вижда.
22. Веселото сърдце е благотворно като лекарство;\blgpar А унилий дух изсушава костите.
23. Нечестивий приема дар изпод пазуха\blgpar За да изкриви пътищата на правосъдието.
24. Пред лицето на разумния е мъдростта:\blgpar А очите на безумния са към краищата на земята.
25. Безумний син е тъга на отца си,\blgpar И горкост на тази която го е родила.
26. Не е добро да се туря глоба на праведен,\blgpar Ни да бие някой началниците за правото.
27. Който държи думите си умен е:\blgpar Дълготъпеливий человек е благоразумен.
28. И безумният, когато мълчи, счита се за мъдър,\blgpar Който затваря устата си за разумен.
| 
