1. (по Слав. 16)\blgpar Първому певцу, Иедутуну.\blgpar Псалом Давидов.\blgpar Рекох: Ще внимавам в пътищата си\blgpar За да не съгреша с езика си:\blgpar Ще имам узда на устата си\blgpar Когато е нечестивият пред мене.
2. Станах ням и мълчалив:\blgpar Млъкнах и от доброто,\blgpar И скърбта ми се поднови.
3. Разпали се сърдцето ми вътре в мене:\blgpar В тъженето ми пламна огън.\blgpar Рекох с езика си:
4. Кажи ми, Господи, скончанието ми,\blgpar И кое е числото на дните ми,\blgpar За да зная колко е кратък животът ми.
5. Ето, направил си дните ми като педя,\blgpar И времето на живота ми е като нищо пред тебе:\blgpar Наистина всеки человек, колко и да е як, съвсем е суета. (Села.)
6. Наистина человек ходи като в мечтание;\blgpar Наистина напраздно се смущава:\blgpar Събира съкровища, а не знае кой ще ги вземе.
7. И сега, Господи, що чакам?\blgpar Надеждата ми е на тебе.
8. От всичките ми беззакония избави ме:\blgpar Не ме направяй укор на безумния.
9. Станах ням, не си отворих устата,\blgpar Понеже ти направи това.
10. Отдалечи от мене удара си:\blgpar От поразението на ръката ти аз изчезнувам.
11. Когато с обличения наказваш человека за беззаконието му\blgpar Разваляш като молец красотата му:\blgpar Наистина всеки человек е суета. (Села.)
12. Послушай, Господи, молитвата ми,\blgpar И дай ухо на вика ми.\blgpar Не премълчавай на сълзите ми;\blgpar Защото съм странен при тебе\blgpar И пришлец, както всичките мои отци.
13. Остави ме на отрада, за да се съвзема\blgpar Преди да отида и да ме няма вече.
| 
