1. (по Слав. 89)\blgpar Молитва на Моисея, Божия человек.\blgpar Господи, ти си бил нам прибежище из род в род.
2. Преди да се родят горите\blgpar И да се създаде земята и вселенната,\blgpar От века и до века ти си Бог.
3. Вращаш человека в пръстта\blgpar И казваш: Върнете се, человечески синове.
4. Защото тисяща години пред тебе\blgpar Са като вчерашния ден който премина,\blgpar И като нощна стража.
5. Като с порой ги завличаш: те са като сън:\blgpar Заран са като трева която процъвтява:
6. Заран цъвти и процъвтява,\blgpar Вечер се окосява и изсъхнува.
7. Защото изчезнуваме от гнева ти,\blgpar И от яростта ти смаяни сме.
8. Положил си беззаконията ни пред себе си,\blgpar И скришните ни грехове въ виделината на лицето си.
9. Понеже всичките ни дни заминават с гнева ти:\blgpar Прекарваме годините си като мечтание.
10. Дните на живота ни в себе си са седемдесет години,\blgpar И ако има сила осемдесет години;\blgpar Но и най-добрите от тях са труд и скърб,\blgpar Защото скоро прехождат, и ние летим.
11. Кой знае силата на гнева ти\blgpar И на яростта ти според страха ти?
12. Научи ни да броим така дните си\blgpar Щото да прилепяваме сърдцата си в мъдрост.
13. Обърни се, Господи: до кога?\blgpar И умилостиви се на рабите си.
14. Насити ни с милостта си рано;\blgpar И ще се радваме, и веселим въ всичките наши дни.
15. Развесели ни съразмерно с дните в които беше ни оскърбил,\blgpar С годините в които видяхме зло.
16. Да се яви твоето дело на рабите ти,\blgpar И твоята слава на синовете им.
17. И да бъде светлостта на Господа Бога нашего върху нас;\blgpar И делото на ръцете ни утвърждавай върху нас;\blgpar Ей, делото на ръцете ни утвърждавай го.
| 
