1. И знамение голямо се яви на небето,- жена облечена със слънцето, и луната под нозете й, и на главата й венец от дванадесет звезди.
2. И тя бе непраздна, и викаше от болезни, и мъчеше се да роди.
3. И яви се друго знамение на небето; и ето змей голям червен който имаше седем глави и десет рога, и на главите му седем корони;
4. и опашката му влачеше третата част от звездите небесни и хвърли ги на земята; и змеят се спря пред жената която щеше да роди, за да изяде чадото й щом роди.
5. И роди дете мъжко, което ще управлява всите народи с жезъл железен, и нейното чадо бе грабнато и занесено при Бога и при неговият престол.
6. И жената побягна в пустинята, дето имаше приготвено от Бога място да я хранят там тисяща и двеста и шестдесет дни.
7. И стана бой на небето: Михаил и ангелите негови биха се против змея; и змеят се би и ангелите негови,
8. и не надвиха, нито се намери вече за тях място по небето.
9. И свален биде големият змей, старовременната онази змия, която се нарича Дявол и Сатана, който лъсти всичка вселенна: свален биде на земята, свалени бидоха и ангелите негови с него наедно.
10. И чух глас голям който говореше на небеса: Сега биде спасението и силата и царството на Бога нашего, и властта на Христа негов; защото низринат биде клеветникът на нашите братя който ги клеветеше ден и нощ пред Бога нашего.
11. И те го победиха с кръвта на Агнето и със словото на своето свидетелство; и не възлюбиха живота си до смърт.
12. Заради това, веселете се, небеса и вие които живеете в тях. Горко вам които живеете на земята и на морето, защото слезе дяволът у вас много разярен, понеже знае че малко време има.
13. И като видя змеят че биде свален на земята, погна жената която бе родила мъжкото дете.
14. И дадоха се на жената две крила на голям орел да лети в пустинята на мястото си, там дето я хранят време и времена и половин време потулена от лицето на змея.
15. И изпусна змеят след жената из устата си вода като река, да стори да я повлече реката.
16. И помогна земята на жената, и отвори земята устата си и погълна реката която бе изпуснал змеят из устата си.
17. И прогневи се змеят върх жената, и отиде да направи бой с останалите от нейното семе, които пазят заповедите Божии и имат свидетелството Исус Христово.
| 
