1. И тъй, казвам: Отхвърлил ли е Бог своя народ? Да не бъде! защото и аз съм Израилянин, от семето Авраамово, от племето Вениаминово.
2. Не е отхвърлил Бог народа си когото е предузнал. Или не знаете що казва писанието за Илия? как вика към Бога против Израиля и казва:
3. "Господи, пророците твои избиха, и олтарите твои разкопаха; и сам аз останах, и искат и моя живот да вземат."
4. Но що му отговаря божественият ответ? "Оставил съм си седем хиляди души мъже които не са преклонили коляно пред Ваала."
5. Така и в сегашното време останало е нещо остатък по избрание на благодатта.
6. Ако ли е по благодат, не е вече от делата, защото инак благодатта не бива вече благодат; ако ли от делата, не е вече благодат, защото инак делото не е вече дело.
7. И тъй, що? Израил не получи това което търсеше; но избраните получиха, а останалите ослепяха,
8. (както е писано: "Даде им Бог дух на нечувствие, очи да не виждат, и уши да не чуят,") даже до днес.
9. И Давид казва: "Трапезата им да бъде за тях примка и уловка и съблазън и въздаяние;
10. да помрачеят очите им за да не видят, и гърбът им за винаги сгърби."
11. И тъй, казвам: Да ли са прегрешили та да паднат? Да не бъде! Но чрез тяхното падане стана спасението в езичниците за да възбуди в тях ревнование.
12. И ако тяхното падане е богатство на света, и смаляването им богатство на езичниците, колко повече тяхната пълнота!
13. Защото на вас езичниците говоря, понеже съм апостол на езичниците: моята служба славя,
14. дано би да възбудя ревнование в тези които са моя плът, и да спася някои от тях.
15. Защото ако че тяхното отхвърляне е примирение на света, що би друго било приимането им ако не оживяването от мъртвите?
16. И ако са начатките свети, то и цялото замесване е свето; и ако е свет коренът, то и ветвите са свети.
17. Ако ли са някои ветви отрязани, и ти като си бил дива маслина присадил си се по между тях, и си станал съучастник на кореня и на тлъстината на маслината,
18. не се хвали срещу ветвите; ако ли се хвалиш, то знай че не държиш ти кореня, но коренът тебе.
19. Но ще речеш: Отрязаха се ветвите да се присадя аз.
20. Добре, за неверството им отрязаха се, а ти за вярата си стоиш; не високоумствувай, но бой се.
21. Защото ако Бог не пощади естествените ветви, пази се да не би да не пощади и тебе.
22. Виж сега благостта и строгостта Божия; строгост над падналите; а благост над тебе ако пребъдеш в благостта му; ако ли не, то и ти ще бъдеш отсечен.
23. И те пък ако не останат в неверството ще се присадят; защото силен е Бог да ги присади.
24. Понеже ако ти, отсечен от естествената дива маслина, и против естеството, си присаден на питомна маслина, колко повече те естествените ще се присадят на своята си маслина!
25. Защото, братие, не искам да не знаете тази тайна, за да не имате себе си че сте мъдри, че ослепяване частно стана в Израил докат влезе пълното число на езичниците;
26. И така всичкий Израил ще се спаси, както е писано: "Ще дойде от Сион Избавител, и ще отвърне нечестията от Якова.
27. И този е заветът от мене към тях," "Когато отнема греховете им."
28. По евангелието те са неприятели за вас, а по избранието, възлюблени Богу заради отците.
29. Защото дарованията и призванието Божие не приимат разкаяние.
30. Защото както и вие бяхте някога си непокорни Богу, но сега чрез тяхното непокорство сте помилвани,
31. Така и те сега биха непокорни, та чрез вашето помилване да бъдат помилвани и те;
32. защото Бог затвори всичките в непокорство та всичките да помилва.
33. О колко е дълбоко богатството и премъдростта и знанието Божие! Колко са непостижими неговите съдби, и неизследвани пътищата му!
34. Защото: "Кой е познал умът Господен? Или кой е бил нему съветник?"
35. Или, "Кой му е дал от по-напред нещо, та да му бъде въздаяние за него?"
36. Защото всичко е от него, и чрез него, и за него. Нему слава во веки. Амин.
| 
