1. И тъй, що да речем? Да останем ли в греха за да се умножи благодатта?
2. Да не бъде! Ние които сме умрели към греха как ще живеем вече в него?
3. Или не знаете че ние които сме се кръстили в Исуса Христа кръстихме се в смъртта му?
4. И тъй, чрез кръщението спогребохме се с него в смърт, да би, както Христос чрез славата на Отца възкръсна от мъртвите, така и ние да ходим в нов живот.
5. Защото ако станахме еднакви с него по подобието на смъртта му, би щем еднакви и по подобието на възкресението;
6. като знаем това, че ветхият наш человек бе разпет с него за да изчезне тялото на греха, щото да не бъдем вече роби на греха.
7. Защото който е умрял свободен е от греха.
8. Ако ли сме умрели с Христа, вярваме че ще и да живеем с него;
9. когато знаем че Христос като възкръсна от мъртвите не умира вече: смъртта вече няма власт над него.
10. Защото, това дето умря той, умря веднъж за греха; а това дето живее, живее за Бога.
11. Така и вие считайте себе си че сте мъртви към греха, а живи към Бога, чрез Христа Исуса Господа нашего.
12. И тъй, да не царува грехът в смъртното ваше тяло за да сте послушни на неговите похоти.
13. Нето представяйте удовете ваши на греха за оръдия на неправдата; но представете себе си на Бога като от мъртвите оживели, и удовете ваши на Бога за оръдия на правдата.
14. Защото грехът няма да ви обладае, понеже не сте под закон, но под благодат.
15. А що от това? Да съгрешим ли защото не сме под закон, но под благодат?
16. Да не бъде! Не знаете ли че комуто представяте себе си раби за послушание, раби сте нему комуто се покорявате, или на греха за смърт, или на послушанието за правда?
17. Благодарение обаче Богу защото бяхте раби на грехът, но послушахте от сърдце образа на учението което ви се предаде.
18. А освободени от греха вие станахте раби на правдата.
19. По человечески говоря зарад немощта на вашата плът. Защото както представихте удовете ваши за раби на нечистотата и на беззаконието за беззаконство, така сега представете вашите удове раби на правдата за светост.
20. Защото когато бяхте раби на греха свободни бяхте от правдата.
21. Тогаз прочее какъв плод имахте от онези работи за които сега се срамувате? защото сетнината им е смърт.
22. Но сега като се освободихте от греха, и станахте раби Богу, имате плода си в светост, а сетнината живот вечен.
23. Защото заплатата на греха е смърт; а Божието дарование е живот вечен в Христа Исуса Господа нашего.
| 
