1. Аз съм цвете Сароново\blgpar И крин юдолний.
2. Както е кринът между трънете,\blgpar Така е любезната ми между дъщерите.
3. Както ябълката между дърветата на дъбравата,\blgpar Така е възлюбленият ми между синовете:\blgpar Пожелах, и седнах под сянката му,\blgpar И плодът му беше сладък в устата ми.
4. Доведе ме в дома на виното,\blgpar И хоругвата му над мене бе любов.
5. Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки;\blgpar Защото съм ранена от любов.
6. Левицата му е под главата ми,\blgpar И десницата му ме пригръща.
7. Заклевам ви, Ерусалимски дъщери,\blgpar В сърните и в елените на полето, Да не дигнете и да не събудите любовта ми додето ще
8. Гласът на възлюбления ми! ето, иде той,\blgpar Скача по горите, и играе по хълмовете.
9. Възлюбленият ми прилича на сърна или на млад елен:\blgpar Ето, стои зад стената ни,\blgpar Гледа от прозорците,\blgpar Занича през решетките.
10. Отговаря възлюблений ми и говори ми:\blgpar Стани, любезна моя, прекрасна моя, и ела;
11. Защото, ето, зимата се премина.\blgpar И дъждът замина и отиде си:
12. Цветята се явиха из земята;\blgpar Времето на резидбата пристигна,\blgpar И гласът на гъргорицата се чу в нашата земя:
13. Смоковницата прозябва първите си смокви,\blgpar И по лозята цветът на гроздето издава благовоние.\blgpar Стани, любезна моя, прекрасна моя, та ела.
14. О гълъбице моя, в разселените на скалата,\blgpar В скришните места на стръмнините,\blgpar Покажи ми лицето си, направи ме да чуя гласа ти;\blgpar Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.
15. Хванете ни лисиците,\blgpar Малките лисици които погубват лозята,\blgpar Защото лозята ни цъвтят.
16. Възлюбленият ми е мой, и аз негова:\blgpar Пасе между криновете.
17. Доде повее дневният тих ветрец и побягнат сенките\blgpar Върни се, възлюблений ми: стани подобен на сърне\blgpar Или на млад елен върху Ветерските гори.
| 
