1. Ето, хубава си, любезна моя: ето, си хубава:\blgpar Очите ти под булото ти са като на гълъбите:\blgpar Косите ти са като стадо от кози\blgpar Налегали по Галаадската гора:
2. Зъбите ти са като стадо от стрижени овци\blgpar Които възлизат от къпането,\blgpar Които всички се агнят близнета\blgpar И няма ялова между тях:
3. Устните ти като червена прежда, и говоренето ти благодатно:\blgpar Ланитите ти под булото ти\blgpar Като част от нар:
4. Шията ти като Давидовия стълп\blgpar Съградения за оръжница,\blgpar Дето висят тисяща щитчета –\blgpar Всички са като щитове на крепки:
5. Двата ти съсца като две сърнета близнета\blgpar Които пасат между криновете.
6. Доде повее дневният тих ветрец и побегнат сенките\blgpar Аз ще ида в гората на смирната и на хълма на ливана.
7. Ти си прекрасна, любезна моя;\blgpar И порок няма в тебе.
8. Ела с мене от Ливан, невесто,\blgpar Ела с мене от Ливан.\blgpar Погледни от върха на Амана,\blgpar От върха на Санир и на Ермон,\blgpar От леглата на лъвовете, от горите на рисовете.
9. Пленила си сърдцето ми, сестро моя, невесто:\blgpar Пленила си сърдцето ми с едно от очите си,\blgpar С едно огърлие на шията си.
10. Колко е хубава твоята любов, сестро моя, невесто!\blgpar Колко по-добра от виното е твоята любов,\blgpar И благовонието на твоите масти повече от всичките аромати!
11. Устните ти, невесто, капят като меден сот:\blgpar Мед и мляко има под езика ти;\blgpar И благовонието на дрехите ти като благоуханието на Ливан.
12. Градина затворена е сестра ми, невестата:\blgpar Извор затворен, източник запечатан.
13. Твоите леторасли са рай от нарове,\blgpar С избрани плодове, кипър с нард,
14. Нард и шафран, тръст и корица,\blgpar С всичките дървя на ливан,\blgpar Смирна и алой с всичките най-първи аромати.
15. Източник на градини,\blgpar Кладенец на жива вода, и поточки от Ливан.
16. Стани, Севере, и ела, Юже:\blgpar Повей в градината ми,\blgpar Да потекат ароматите и.\blgpar Да дойде възлюблений ми в градината си,\blgpar И да яде изрядните си плодове.
| 
