1. А някой си човек на име Анания, с жена си Сапфира, продаде имот,
2. и задържа [нещо] от цената, със знанието на жена си; и донесе една част и я сложи пред нозете на апостолите.
3. А Петър рече: Анание, защо изпълни сатана сърцето ти, да излъжеш Светия Дух и да задържиш от цената на нивата?
4. Догдето стоеше [непродадена] не беше ли твоя? И след като се продаде, не бяха ли [парите] в твоя власт? Защо си намислил това нещо в сърцето си? Не си излъгал човеци, но Бога.
5. И Анания, като слушаше тия думи, падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това.
6. И по-младите мъже станаха, обвиха го и го изнесоха та го погребаха.
7. И като се минаха около три часа, влезе жена му, без да знае за станалото.
8. И Петър я попита: Кажи ми за толкова ли продадохте нивата? И тя рече: За толкова.
9. А Петър [й рече]: Защо се съгласихте да изкусите Господния Дух? Ето нозете на тия, които погребаха мъжа ти, са на вратата, и ще изнесат и тебе.
10. И тя на часа падна до нозете му и издъхна; а момците, като влязоха, намериха я мъртва, и изнесоха я, та я погребаха до мъжа й.
11. И голям страх обзе цялата църква и всички, които чуха това.
12. И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между людете, (и те всички бяха единодушно в Соломоновия трем;
13. а от другите никой не смееше да се присъедини към тях; людете, обаче, ги величаеха;
14. и още по-голямо множество повярвали в Господа мъже и жени се прибавяха),
15. така щото даже изнасяха болните по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, та, като заминаваше Петър, поне сянката му да засегне някого от тях.
16. Събираше се още и множество от градовете около Ерусалим та носеха болни и измъчваните от нечистите духове; и всички се изцеляваха.
17. Тогава станаха първосвещеникът и всички, които бяха с него, съставляващи садукейската секта, та, изпълнени със завист,
18. туриха ръце на апостолите и положиха ги в общата тъмница.
19. Но ангел от Господа през нощта отвори вратата на тъмницата та ги изведе и рече:
20. Идете, застанете в храма та говорете на людете всичките думи на тоя живот.
21. Те, като чуха [това], на съмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът дойде с ония, които бяха с него и, като свикаха синедриона и цялото старейшинство на израилтяните, пратиха в тъмницата да доведат [апостолите].
22. Но служителите, като отидоха, не ги намериха в тъмницата; и върнаха се та известиха, казвайки:
23. Тъмницата намерихме заключена твърде здраво, и стражарите да стоят при вратата; но като отворихме, не намерихме никого вътре.
24. А началникът на храмовата [стража] и главните свещеници като чуха тия думи, бяха в недоумение поради тях, [та се чудеха] какво ще последва от това.
25. Но дойде някой си та им извести: Ето човеците, които турихте в тъмницата, стоят в храма и поучават людете.
26. Тогава отиде началникът със служителите и ги доведе, [обаче], без насилие, защото се бояха от людете, да не би да ги замерват с камъни.
27. И като ги доведоха, поставиха ги пред синедриона; и първосвещеникът ги попита, казвайки:
28. Строго ви запретихме да не поучавате в това име; но ето напълнили сте Ерусалим с учението си, и възнамерявате да докарате върху нас кръвта на тоя човек.
29. А Петър и апостолите в отговор рекоха: Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците.
30. Бог на бащите ни възкреси Исуса, Когото вие убихте като Го повесихте на дърво.
31. Него Бог възвиси до десницата Си за Началник и Спасител, да даде покаяние на Израиля и прощение на греховете.
32. И ние сме свидетели [[Нему]] за тия неща, [както е] и Светият Дух, когото Бог даде на ония, които Му се покоряват.
33. А те, като чуха това, късаха се [от яд], и възнамеряваха да ги убият.
34. Но един фарисей, на име Гамалиил, законоучител, почитан от всички люде, се изправи в синедриона и заповяда да извадят вън апостолите за малко време;
35. и рече на събора: Израилтяни, внимавайте добре какво ще направите на тия човеци.
36. Защото в предишни дни въстана Тевда и представяше себе си за голям човек, към когото се присъединиха около четиристотин мъже на брой; който биде убит, и всички, които му се покоряваха, се разпиляха и изчезнаха.
37. След него въстана галилеянинът Юда през времето на записването, и отвлече след себе си [някои от] людете; и той загина, и всички, които му се покоряваха, се разпръснаха.
38. И сега ви казвам, оттеглете се от тия човеци и оставете ги, защото, ако това намерение или това дело е от човеци, ще се повали;
39. но ако е от Бога, не ще можете го повали. [Пазете се] да не би да се намерите и богопротивници.
40. И те го послушаха: и, като повикаха апостолите, биха ги, и заръчаха им да не говорят в Исусовото име, и ги пуснаха.
41. А те си отидоха от синедриона, възрадвани загдето се удостоиха да претърпят опозоряване за [Исусовото] име.
42. И ни един ден не преставаха да поучават и да благовествуват и в храма и по къщите си, че Исус е Христос.
| 
