1. Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:
2. Време за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;
3. Време за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене;
4. Време за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване;
5. Време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;
6. Време за търсене, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне;
7. Време за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене;
8. Време за обичане и време за мразене; Време за война, и време за мир.
9. Каква полза за онзи, който работи От онова, в което се труди той?
10. Видях труда, който даде Бог На човешките чада, за да се трудят в него.
11. Той е направил всяко нещо хубаво на времето му; Положил е и вечността в тяхното сърце, Без обаче да може човек да издири Отначало до край делото, което е направил Бог.
12. Познах, че няма [друго] по-добро за тях, Освен да се весели [всеки], и да благоденствува през живота си;
13. И още всеки човек да яде и да пие И да се наслаждава от доброто на всичкия си труд. Това е дар от Бога.
14. Познах, че всичко що прави Бог ще бъде вечно; Не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него; И Бог е направил [това], за да се боят [човеците от] Него.
15. Каквото съществува е станало вече; И каквото ще стане е станало вече; И Бог издирва наново онова, което е било оттласнато.
16. Видях още под слънцето Мястото на съда, [а] там беззаконието,- И мястото на правдата, [а] там неправдата.
17. Рекох в сърцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия; Защото има време [у Него] за всяко нещо и за всяко дело.
18. Рекох в сърцето си относно човешките чада, Че това е за да ги опита Бог, И за да видят те, че в себе си са [като] животни.
19. Защото каквото постига човешките чада Постига и животните: една участ имат; Както умира единият, така умира и другото; Да! един дух имат всичките; И човек не превъзхожда в нищо животното, Защото всичко е суета.
20. Всички отиват в едно място; Всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта.
21. Кой знае, че духът на човешките чада, възлиза горе, И, че духът на животното слиза долу на земята?
22. Видях, прочее, че за човека няма по-добро, Освен да се радва в делата си; Защото това е делът му; Понеже кой ще го възвърне [надире] за да види Онова, което ще бъде подир него?
| 
