Изход, Chapter 33

1. Рече още Господ на Моисея: Иди, дигни се от тук, ти и людете, които си извел из Египетската земя, та иди в земята за която се клех на Авраама, на Исаака и на Якова, като казах: На твоето потомство ще я дам.    2. И ще изпратя пред тебе ангел, и ще изгоня ханаанеца, аморееца, хетееца, ферезееца, евееца и евусееца;    3. [и той ще ви заведе] в земя, гдето текат мляко и мед; понеже Аз няма да вървя помежду ви, (защото сте коравовратни люде), да не би да ви довърша из пътя.    4. (И когато чуха людете това лошо известие, скърбиха; и никой не си тури украшенията.    5. Защото Господ беше рекъл на Моисея: Кажи на израилтяните: Вие сте коравовратни люде; една минута ако бих дошъл помежду ви, бих ви довършил; за това, снемете си сега украшенията, та да видя какво ще сторя с вас.    6. И тъй израилтяните махнаха украшенията си, [като се отдалечиха] от планината Хорив.    7. Още Моисей взе шатъра и го постави вън от стана, далеч от стана, и нарече го Шатър за Срещане, та всеки, който търсеше Господа излизаше при шатъра за срещане, който беше вън от стана.    8. И когато Моисей излизаше към шатъра, всичките люде станаха та стояха, всеки при входа на шатъра си, и гледаха след Моисея догде влезе в шатъра.    9. И когато влезеше Моисей в шатъра, облачният стълб слизаше и заставаше на входа на шатъра, и [Господ] говореше с Моисея.    10. И всичките люде гледаха облачния стълб, който стоеше на входа на шатъра, и всичките люде ставаха, всеки на входа на шатъра си, та се кланяха.    11. И Господ говореше на Моисея лице с лице, както човек говори с приятеля си; а, като се връщаше [Моисей] в стана, слугата му, младежът Исус Навиевият син, не се отдалечаваше от шатъра).    12. Моисей, прочее, рече Господу: Ето, Ти ми казваш: Води тия люде; но не си ми явил, кого ще изпратиш с мене; но пак Ти си ми рекъл: Тебе познавам по име, още си придобил Моето благоволение.    13. Сега, прочее, аз съм придобил Твоето благоволение, покажи ми моля Ти се, пътя Си, за да Те позная и придобия благоволението Ти; и разсъждай, че тоя народ Твои люде са.    14. И [Господ] каза: Самият Аз ще вървя [с тебе], и Аз ще те успокоя.    15. А [Моисей] му рече: Ако Ти не дойдеш [с мене], не ни извеждай от тука.    16. Защото как ще се познае сега, че съм придобил Твоето благоволение, аз и Твоите люде? нали чрез Твоето дохождане с нас, така щото да се отделим аз и Твоите люде, от всичките люде, които са по лицето на земята.    17. И Господ рече на Моисея: И това, което си рекъл, ще сторя, защото си придобил Моето благоволение и те познавам по име.    18. Тогава рече [Моисей]: Покажи ми, моля, славата Си.    19. А [Господ му] каза: Аз ще сторя да мине пред тебе всичката Моя благост, и ще проглася пред тебе Името Иеова; и ще покажа милост към когото ще покажа, и ще пожаля когото ще пожаля.    20. Рече още: Не можеш видя лицето Ми; защото човек не може да Ме види и да остане жив.    21. Рече още Господ: Ето място при Мене; ти ще застанеш на канарата;    22. и когато минава славата Ми, ще те поставя в една пукнатина на канарата, и ще те прикрия с ръката Си догде премина;    23. после ще дигна ръката Си, и ще Ме видиш изотдире; но Лицето Ми няма да се види.