Езекил, Chapter 8

1. А в шестата година, в шестия [месец], на петия [ден] от месеца, като седях в къщата си, и Юдовите старейшини седяха пред мене ръката на Господа Иеова слетя там върху мене.    2. Погледнах, и ето подобие на глед като огън; от това, което се виждаше, че е кръстът му и надолу, огън; и от кръста му нагоре, наглед като сияние, като че ли беше светъл метал.    3. И Той простря подобие на ръка и ме хвана за космите на главата ми; и Духът ме издигна между земята и небето, и пренесе ме чрез Божии видения в Ерусалим, до входа на северната порта на вътрешния [двор], гдето бе поставен [възбудителят] на ревността идол, който предизвиква ревнование.    4. И, ето, славата на Израилевия Бог бе там, както във видението, което видях на полето.    5. Тогава ми рече: Сине човешки, подигни сега очите си към север. И тъй подигнах очите си към север, и, ето, на север от вратата, [която води] за олтара, при входа стоеше тоя [възбудител] на ревнивост идол.    6. И рече ми: Сине човешки, видиш ли що правят тия?- големите мерзости, които Израилевият дом върши тук, та да се отдалеча от светилището Си? Но ще видиш още пак големи мерзости.    7. И тъй, заведе ме до вратата на двора; и, като погледнах ето една дупка в стената.    8. Тогава ми рече: Сине човешки копай сега в стената. И като копах в стената, ето един вход.    9. И рече ми: Влез та виж нечестивите мерзости, които тия вършат тука.    10. Влязох, прочее, и погледнах; и ето всякакви подобия на гадове и гнусни животни, и всичките идоли на Израилевия дом, изобразени на стената от край до край.    11. И пред тях стояха седемдесет мъже от старейшините на Израилевия дом, всред които стоеше Яазания Сафановият син, всеки с кадилницата си в ръката си; и гъст облак темян се издигаше.    12. Тогава ми рече: Сине човешки, видя ли що правят в тъмнината старейшините на Израилевия дом, всички в скришните си стаи за изображения? защото си казват: Господ не ни вижда; Господ е напуснал земята.    13. Рече ми още: Ще видиш още пак големи мерзости, които вършат.    14. Тогава ме заведе до входа на северната порта на Господния дом; и, ето, там седяха жени та оплакваха Тамуза.    15. И рече ми: Видя ли, сине човешки? Ще видиш още пак и по-големи мерзости от тия.    16. И въведе ме във вътрешния двор на Господния дом; и, ето, във входа на Господния храм, между предхрамието и олтара, около двадесет и пет мъже, с гърбовете си към Господния храм, и с лицата си към изток, които се кланяха на слънцето към изток.    17. Тогава ми рече: Видя ли, сине човешки? Малко ли е за Юдовия дом дето вършат мерзости каквито тия вършат тука? Защото като напълниха земята с насилия, пак предизвикват гнева Ми; и, ето, турят клончето до ноздрите си.    18. Затова и Аз ще действувам с ярост; окото Ми няма да пощади, нито ще покажа милост; и макар да извикат в ушите Ми с висок глас, няма да ги послушам.