1. Така се свършиха небето и земята и цялото тяхно войнство.
2. И на седмия ден, като свърши Бог делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всичките дела, които беше създал.
3. И благослови Бог седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките си дела, [от всичко], което Бог беше създал и сътворил.
4. Това е произходът на небето и на земята при сътворението им във времето, когато Господ Бог създаде земя и небе.
5. А никакво полско растение още нямаше на земята и никаква полска трева не беше още поникнала; защото Господ Бог не беше дал дъжд на земята и нямаше човек, който да обработва земята;
6. но пара се издигаше от земята та напояваше цялото лице на земята.
7. И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.
8. И Господ Бог насади градината на изток, в Едем, и постави там човека, когото беше създал.
9. И Господ Бог направи да произраства от земята всяко дърво, що е красиво на глед и добро за храна, както и дървото на живота всред градината и дървото на познаване доброто и злото.
10. И река изтичаше от Едем да напоява градината, от гдето се разклоняваше и стана четири главни [реки].
11. Името на едната е Фисон; тя е, която обикаля цялата Евилатска земя, гдето има злато.
12. И златото на оная земя е добро там има [още] бделий и ониксов камък.
13. Името на втората река е Гион; тя е, която обикаля цялата Хуска земя.
14. Името на третата река е Тигър: тя е, която тече на изток от Асирия. А четвъртата река е Ефрат.
15. И Господ Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази.
16. И Господ Бог заповяда на човека, казвайки: От всяко дърво в градината свободно да ядеш;
17. но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.
18. И Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник.
19. И Господ Бог създаде от земята всички полски зверове и всички въздушни птици; и ги приведе при човека, за да види как ще ги наименува; и с каквото име назовеше човекът всяко одушевено същество, това име му остана.
20. Така човекът даде имена на всеки [вид] добитък, на въздушните птици и на всички полски зверове. Но помощник, подходящ за човека, не се намери.
21. Тогава Господ Бог даде на човека дълбок сън, и той заспа; и взе едно от ребрата му, и изпълни мястото му с плът.
22. И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека и я приведе при човека.
23. А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото от Мъжа бе взета.
24. Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си и те ще бъдат една плът.
25. А и двамата, човекът и жена му, бяха голи и не се срамуваха.
| 
