Евреи, Chapter 5

1. Защото всеки първосвещеник, като е взет измежду човеците, се поставя да принася дарове и жертви на Бога за греховете на човеците,    2. [такъв първосвещеник], който може да състрадава с невежите и заблудилите, защото и сам той е обиколен с немощ,    3. и затова е длъжен да принася жертва за греховете, както за людете, така и за себе си.    4. А [както] никой не взема на себе си тая почит, освен когато бъде призван от Бога, както бе Аарон,    5. така и Христос не присвои на Себе Си славата да стане първосвещеник, а [Му я даде] Оня, Който [Му] е казал: "Ти си Мой Син. Аз днес Те родих";    6. както и на друго място казва: "Ти си свещеник до века Според чина Мелхиседеков"    7. Тоя [Христос] в дните и плътта Си, като принесе със силен вик и със сълзи молитви и молби на Този, Който можеше да го избави от смърт, и като биде послушан поради благоговението Си,    8. ако и да беше Син, пак се научи на послушание от това, което пострада,    9. и като се усъвършенствува, стана причина за вечно спасение за всички, които Му са послушни,    10. наречен от Бога първосвещеник според Мелхиседековия чин.    11. Върху това имаме да кажем много неща и мъчни за поясняване, защото сте станали тъпи в слушане.    12. Понеже докато вие трябваше [до сега], според [изтеклото] време, и учители да станете, имате нужда да ви учи някой изново най-елементарните начала на Божиите словеса, и достигнахте да имате нужда от мляко, а не от твърда храна.    13. Защото всеки, който се храни с мляко, е неопитен в учението за правдата, понеже е младенец;    14. а твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото.