Еремия, Chapter 14

1. Господното слово, което дойде към Еремия за бездъждието:    2. Юда ридае, и [людете в] портите му са изнемощели; Седят на земя чернооблечени; И викът на Ерусалим се издигна,    3. Големците му пращат подчинените си за вода; Те отиват при кладенците, но не намират вода; Връщат се с празните си съдове; Посрамват се и се смущават и покриват главите си.    4. Понеже земята се пукна, Защото няма дъжд на земята, Затова орачите се посрамват, Покриват главите си.    5. Още и кошутата ражда на полето И оставя [рожбата си] понеже няма трева.    6. И дивите осли като застават по голите височини, Задушават се за въздух като чакали; Очите им чезнат понеже няма трева.    7. Господи, при все че беззаконията ни свидетелствуват против нас, Ти действувай заради името Си; Защото отстъпничествата ни са много; На Тебе съгрешихме.    8. Надеждо на Израиля, Спасителю негов в скръбно време, Защо да си като пришелец в [тая] страна, И като пътник отбил се да пренощува?    9. Защо да си като човек смаян, Като силен мъж, който не може да избави? Обаче Ти, Господи, си всред нас; Ние се наричаме с Твоето име; недей ни оставя.    10. Така казва Господ на тоя народ; Както обикнаха да се скитат, И не въздържаха нозете си, Така Господ не благоволи в тях; Сега ще си спомни беззаконието им, И ще накаже греховете им.    11. И рече ми Господ: Недей се моли за доброто на тия люде.    12. [Даже] ако постят, не ще послушам вика им, И ако принесат всеизгаряния и приноси, Не ще благоволя в тях; Но ще ги довърша с нож, с глад и мор.    13. Тогава рекох: Уви, Господи Иеова! Ето, пророците казват на тях: Няма да видите нож, нито ще има глад у вас, Но ще ви дам сигурен мир на това място.    14. Тогава ми рече Господ: Лъжливо пророкуват пророците в името Ми; Аз не съм ги пратил, нито съм им заповядал, Нито съм им говорил; Те ви пророкуват лъжливо видение, гадание, Суетата и измамата на своето сърце.    15. Затова, така казва Господ За пророците, които пророкуват в Моето име Без да съм ги изпратил, Но които казват: Нож и глад не ще има в тая страна,- С нож и с глад ще бъдат изтребени тия пророци.    16. А людете, на които те пророкуват, Ще бъдат изхвърлени по ерусалимските улици, [Загинали] от глад и от нож; И не ще има кой да ги заравя, Тях и жените им, синовете им и дъщерите им; Защото ще излея върху тях собственото им зло.    17. И ще им кажеш това слово: Нека ронят очите ми сълзи нощем и денем Без да престанат; Защото девицата, дъщерята на людете ми, Е поразена с голямо поразяване, с много люта рана.    18. Ако изляза на полето, Ето убитите с нож! И ако вляза в града, Ето изнемощелите от глад Дори пророкът и свещеникът Обходиха земята, но не знаят [какво да се направи].    19. Отхвърлил ли си съвсем Юда? Погнусила ли се е душата Ти от Сион? Защо си ни поразил, та няма изцеление за нас? Очаквахме мир, но никакво добро не дойде, И време за изцеление, но, ето, смущение!    20. Признаваме, Господи, нечестието си, И беззаконието на бащите си, Защото сме Ти съгрешили.    21. Заради името Си недей се погнусява [от нас], Не опозорявай славния Си престол; Спомни си, не нарушавай завета Си с нас.    22. Между идолите на народите има ли някой да дава дъжд? Или небето [от себе си] ли дава дъждове? Не си ли Ти, [Който даваш], Господи Боже наш? Затова Тебе чакаме, Защото Ти си сторил всичко това.