1. Тогава Иов в отговор рече:
2. Слушайте внимателно говоренето ми, И с това ме утешавайте.
3. Потърпете ме, и аз ще говоря; А след като изговоря, присмивайте се.
4. За човека ли се оплаквам аз? А как да се не утесни духът ми?
5. Погледнете на мене и почудете се, И турете ръка на устата си.
6. Само да си наумя [тия въпроси] ужасявам се, И трепет обзема снагата ми.
7. Защо живеят нечестивите, Остаряват, даже стават и много силни.
8. Чадата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им, И внуците им пред очите им.
9. Домовете им са свободни от страх; И Божията тояга не е върху тях.
10. Говедата им се гонят и не напразно; Юницата им се тели, и не помята,
11. Пущат чадата си като овце; И децата им скачат.
12. Пеят при [музиката на] тъпанчето и арфата, И веселят се при звука на свирката.
13. Прекарват дните си в благополучие; И в една минута слизат в гроба.
14. Все пак казват Богу: Оттегли се от нас, Защото не искаме да знаем пътищата Ти.
15. Що е Всемогъщият та да Му служим? И какво се ползуваме като Го призоваваме?
16. Ето, щастието им не е в тяхна ръка; Далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!
17. Колко често изгасва светилникът на нечестивите, И дохожда бедствието им върху тях! [Бог им] разпределя болезни в гнева Си.
18. Те са като плява пред вятъра, И като прах от плява, който вихрушката отвява.
19. [Думате]: Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за чадата им. [По-добре] нека въздаде на сами тях, за да го усещат;
20. Собствените им очи нека видят гибелта им, И сами те нека пият от гнева на Всемогъщия.
21. Защото какво наслаждение от дома си има [нечестивият] след себе си, Когато се преполови числото на месеците му?
22. Ще научи ли някой Бога на знание, Тъй като Той съди високите?
23. Един умира в пълно благополучие, Като е във всичко охолен и спокоен;
24. Ребрата му са покрити с тлъстина, И костите му са напоени с мозък.
25. А друг умира в душевна горест, Като никога не е ял с весело сърце.
26. Заедно лежат в пръстта, И червеи ги покриват.
27. Ето, зная мислите ви И хитруванията ви за съсипването ми.
28. Защото думате: Где е къщата на княза? И где е шатърът, гдето живееха нечестивите?
29. Не сте ли попитали минаващите през пътя? И не разбирате ли бележитите им [примери],-
30. Че нечестивият се пази за ден на погибел, И че в ден на гняв ще бъде закаран?
31. Кой ще изяви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил?
32. Но и той ще бъде донесен в гроба, И ще пази над гробницата [си].
33. Буците на долината ще му бъдат леки; И всеки човек ще отиде подир него, Както безбройни са отишли преди него.
34. Как, прочее, ми давате празни утешения, Тъй като в отговорите ви остава [само] лъжа?
| 
